От известно време спрях да си мисля „ама какво ще си кажат хората“ и започнах да си се държа естествено пред всички. (не че преди съм бил някаква твар подмолна, но все пак съм спестявал понякога  на хората около мен какво точно мисля)

Казвам това което мисля, дори да е просташко понякога (истината боли, но това не я прави по-малко истина).

Повечето приятели даже не забелязват, други хора ме гледат странно, трети пък констатираха „абе ти си бил много забавен„.

Факт е, че не успявам да постигна този върховен ефект винаги и пред всички, но нали тепърва прохождам 😉

И все пак – усещането е доста приятно. И ми е леко на душата някак.