(абе става дума как си купих Винетка)

Много форуми съм изръчкал, много текстове съм изчел (почти колкото пиене съм изпил) и навсякъде където незнаещите питат, като какво е това животно «хакера», «кракера» и пр., се почват едни яки цитати, едни примери, едни линкове — ум да ти зайде.
Задължително се изтъква, че едните са лошите, другите са добрите, едни владеели бялата, други черната магия. Едни били благородни като рицарите-джедай, другите зли като Ситите (сигурно щот са лоши, и грабят и затова са се наяли и са сити и доволни.)

Обаче 99.9768545% от всички дето ги пишат тези неща или повтарят чуждите грешки, или сами си измислят за да са по-оригинални, въпреки че изобщо не са наясно що е то «хакера» и «кракера».
Ще ви дам пресен пример от живота, тъй както навремето Светците са обичали да си служат с притчи, та да стане ясно на народонаселението по онова време за що иде реч.

Та както всички знаете (е които не са знаели, вече знаят) от 01.01.2005 година в България въведоха т.нар. Винетна система за плащане на пътен данък, или с други думи – плащаш един път, псуваш всеки път. Но да не се отклонявам от темата. Пак поради прибързаност се оказа че пустите му Винетни стикери не били готови, та ще са баш задължителни чак от 07.02.2005 г., щото нямало да може да се насмогне на голямото народопотребление. Естествено народа не е прост, да търчи още от 25.01 когато съобщиха че ще има от тез «скъпи» ни на душата и сърцето лепенки (и най-вече на джоба), щото народа си знае — то си има краен срок, и за данъци и за осигуровки, и за винетки, що да бързам аз да давам на държавата пари, да печели тя лихва от тях.
Воден не от тези разсъждения, а от обикновен човешки мързел, решавам днес да придобия и аз заветната лепенка, и по този начин, дал своята лепта в републиканският бюджет, да се возя смело и безотговорно по родните ни пътища, изпълнен с чуство на радост (и някои други чувства ме изпълват, ама те са лични).
Та ситнейки по прясно заледения тротоар (е, и такса смет си плащам де, ама не знам и тя къде отива) към ПОЩАТА (щото нали по Телевизията казаха че там ще има най-много Винетки). От далече виждам благ надпис, дето ме информира, че ненапразно съм се насочил натам, и че ще съумея да си закупя стикерчето. Още повече се обрадвах, когато забелязах, че противно на очакванията ми, пред гишето има само 5 човека, гледам че и чевръсто става работата, само си казваш името, даваш пачката, грабиш и бягаш. Викам си — айде, един път и ти да имаш късмет, за 10 мин ще си готов. Що ли ми трябваше да дърпам дявола за опашката. Таман мина тоз, първия младеж, въз основа на който направих наблюденията за бързина и хоп — любезната лелка рече — изчакайте, ще се сменяме. И като извадиха едни ми ти пачки, като почна едно премятане, па едни списъци (ръчно изписани) — не ти е работа. Гледам аз табелка — не пише че по това време трябва да има почивка, амаа … кой ти гледа. Реших че вместо да чакам, ще е по-добре да направя една бърза разходка до колата си, за да си взема талона и книжката, че знам ли — никъде не пише, ама може и да ми я искат.
Връщам се аз след 10 мин. и що да видя – опашката изпълзяла току до стълбите (за незапознатите, в нашата ПОЩА това значи поне 20-25 човека). Омекнаха ми колената, солен вкус изпълни устата ми, ушите ми забучаха, замаян понечих да се наредя и аз, ама тъмната сила ме дръпа и ми шепне «абе ти гламав ли си, как ша чакаш 1 час за някаква си винетка», и аз какво да правя, послушах я.
Тръгнах безцелно и безпосочно, както се пее в песента и нещеш ли, се сещам, че на 10 метра има табелка «Банка ДЗИ», което пък го асоциирах с факта, че май и те бяха обявени за продавачи, ама друго си е ПОЩАТА, и понеже пък така и така си вървях натам викам си — я да се шмугна. Послушах се и се шмугнах 🙂
Гледам — и там на входа тебелка, и там ме информират че мога за плащам такси и да грабя лепенки. Катерейки се по стълбите към 2-рия етаж, и дочувайки подозрително бърборене, започнах да се замислям дали освен прецакването с разходките и катеренето, няма да попадна на още по-голямо стълпотворение.
Трепетно отворих вратата и що да видя — седи си едно кипро гишенце баш у дъното на офиса, една леля тъмо си тръгваше доволна със стикерчето в ръце и аз не успявайки да се сгрея дори бидех ощастливен с отнемането ми на 54 лв. и връчването на лепенчицата, като бележката която ми дадоха я изпечати принтер, а не както в Пощата – РЪЧНОПИС (ХХI век сме мама му стара)

На връщане нарочно минах пак през Пощата, опашката беше още по-голяма, замислих се дали да не се провикна и да ги открехна, ама се отказах, да станат и те хакери, да не чакат по опашки ;)))

Та за това ми беше днешната притча, дано Ви е станало ясно, че хакерството и кракерството е не само в Компютрите но и в реалния живот, и не се ползва само за лошавини и злини, който е умен хитър и съобразителен (минутка за реклама)- успява да направи за броени минути това, което за обикновените хорица отнема часове и нерви