Ще падам, ще ставам,
без дъх ще оставам ,
но вечно ще бъда все аз.
Човека различен,
омразен, обичан,
от хора, животни и Вас.
И искам да мога,
съвсем без тревога,
да правя различни неща.
С приятели стари,
със млади другари
дори и да свършва нощта.
Животът минава,
но нека остава,
приятното чувство едно.
Че труден и лесен,
във пролет и есен,
все има и зло и добро.
Пък утре полека,
успешен е нека,
денят ни за всички,
дано!
( Габриел Радев )
ххахах. Заради такива постове следя вашият блог!
Благодаря! Радвам се, че ви харесват.