Въртележка

Ще падам, ще ставам,
без дъх ще оставам ,
но вечно ще бъда все аз.

Човека различен,
омразен, обичан,
от хора, животни и Вас.

И искам да мога,
съвсем без тревога,
да правя различни неща.

С приятели стари,
със млади другари
дори и да свършва нощта.

Животът минава,
но нека остава,
приятното чувство едно.

Че труден и лесен,
във пролет и есен,
все има и зло и добро.

Пък утре полека,
успешен е нека,
денят ни за всички,
дано!
( Габриел Радев )

2 thoughts on “Въртележка

Leave a Reply