Не знам защо, но помня всички теми
Не знам защо … съм толкова различен
Не знам защо, хем искам да не споря
Не знам защо … такъв съм, не отричам
Да – трудно е понякога в живота
Да – срещат се неща и неприятни
Да – върша ги макар и с неохота
Да – случват се дори и непонятни
Но знам едно – живея и мечтая
Но знам едно – в небето аз надничам
Но знам едно – приятели че имам
Но знам едно – търпя и ги обичам.
Обаче – утре може да е друго
Обаче – всякакво ще се получи
Обаче – ако силно го желая
Обаче – все добро ще ми се случи.
( Габриел Радев )
“ Не знам защо, обаче знам едно – трудно е всякога в живота“, особено ако философията ти е в повече. Въпроси без отговор винаги има, затова – не е задължително да се търсят отговорите на всяка цена. Стихотворението е добро, поздравче за което! Какво стана с книгата, моята я чакам до края на седмицата да ми я изпратят, готова е! 🙂
Благодаря за поредното топло мнение и подкрепа 🙂
Книгата си върви по пътя, всеки обещал да помогне изпълни казаното – корици, илюстрации, мнения на читателите…
Днес последно се видях с приятел, да даде мнение, съвет и да финализирам нещата.
Утре, на 1.11 почвам да я сглобявам (това е последното стихотворение, обещавам 😉 ), надявам се до петък да я пратя окончателно за редакция … и средата на месеца я нося за печат.
Всичко си става както съм го планирал. Аз не бързам. Дата на подаряване е ясна 😉
Нетърпението не винаги означава бързане. Нетърпелива съм да взема в ръцете си книгата, в която е събрано написаното от ръката ми, родено в главата ми, водено от сърцето и душата ми… Утре е чудесна дата за сглобяване на творчество, нали е деня на Будителя. А защо е последно стихотворението, че и с обещание? Нищо не пречи да продължи писаното и да се събира за нова книга… Спирам да се бъркам в чужди работи, успех и дано поне някой има търпение до излизането на книгата в готов вид! 🙂