Животът върви си,
а ние пък крачим.
Той времето следва,
а ние – задачи
Задачите много,
а времето – малко,
но пак го пилеем,
което е жалко
Животът върви си,
а ние пък крачим.
Той времето следва,
а ние – задачи
Задачите много,
а времето – малко,
но пак го пилеем,
което е жалко
…И понеже животът е сложно понятие,
и понеже не го и разбираме,
все се лутаме в чужди обятия,
не пестим усилия, не се жалим,
а халосваме сили
по нечии сенки в невидимото.
……………………………………………… 🙂
Но не всеки така е устроен
има разни със ум по-различен,
те си мислят, че всичко пари е,
че живота е сив, прозаичен
Всичко смятат и всичко претеглят
колко дали са, колко са взели,
бързо сменят любов с безразличие
и преследват си своите цели.
Всеки сам си преценя в живота
към какво се стреми и се бори,
моите сили не съм ги прахосал
щом привличат усмихнати хора 😉
-не бях се сетил, за парапелно писане и допълване, но ми хареса 🙂
/П.С. – писал съм на пощата, чакам си обещаната книжка, …….. на всичкото отгоре, хора дето четат сайта ми, също ме питаха, но аз не съм им казал коя си и как се казва книгата, щото без твое разрешение – не смея. Иначе с удоволствие бих споделил връзка към сайт или онлайн книжарница./
Ами няма писмо на пощата, но ще пиша аз, защото стана недоразумение с моя контакт, и понеже не съм г-жа Контактинова ще се извиня и ще позвъня или пиша…въртележката ми е с бясна скорост и трябва да ударя вече спирачките, иначе ще взема да правя компания на Дядото и да хвърлям подаръци през комина. 🙂