император Веспасиан, източник: uchicago.edu

Парите не миришат
(lat. Pecunia non olet )

Твърди се, че фразата принадлежи на римският император Веспасиан (69–23 юни 79)

Като главен източник се посочва цитат от книгата на Гай Светоний Транквил „Дванадесетте цезари“

Когато сина на Веспасиан – Тит упрекнал баща си, че е обложил с данък и градските тоалетни, той взел шепа монети от ковчежето пред него, поднесъл ги под носа му и попитал:
– Това мирише ли ти?
– Не, отвърнал Тит.
– А все пак, тези пари са от урината.

Светоний – Дванадесетте Цезари, Веспасиан 23(3)

Почти същото разказва и друг историк –Дион Касий Кокцеан в книгата си „Историята на Римската империя“

(5)И  за Тит, който изразил възмущението си от данъка, наложен на обществените писоари. Той (Веспасиан) вдигна няколко златни монети, събрани от този данък и му каза „Виж синко, нима те имат някаква миризма?“

 Дион Касий Кокцеан в книгата си “Историята на Римската империя“ 65.14

Тук обаче трябва да направим кратко разяснение, какво и как точно е обложил Веспасиан, защото това което е било повече от ясно на тогавашните историци, на съвременния човек е повече от мътно.

Тааа… в древния Рим, достъп до тоалетните (по всякакви нужди-малки, големи и още по-големи) са имали само тези, които са могли да си заплатят за това (т.е – богатите).  Низшите прослойки са уринирали в глинени делви, поставени около тоалетните.

Урината от тези делви се събирала в резервоари, от където по-късно майсторите занаятчии я използвали като основен материал за  различни химични процеси:
– танина – от кожарите, за обработка и боядисване на кожи;
– амоняка – от перачите, за да избелват пожълтелите вълнени тоги.

Точно заради тях императора въвел така  наречената Такса урина (lat: vectigal urinae), за да не я потребяват безплатно занаятчиите.

И точно от тази такса били събраните пари, които помирисал синът му.