Празниците идват
тропат пред вратата,
а на мен другари
плаче ми душата
Ето – тази зима
пак ни изненада,
че без сняг пристигна
както ѝ приляга!
Хили се на двора
даже и прасето
– Няма да ме колиш,
бягай на морето.
Че във тези жеги,
(всеки туй го знае)
ни сланина става,
ни суджука трае.
Тъкмо да се стресна
ама се не давам,
квото да се случи
оптимист оставам.
Ей – ракия има,
зелето – в мазето,
що да се отчайвам?
Има за мезето.
Та ще ги изкарам,
без да ме е яд
с вино и пържоли
като депутат.
Весели празници приятели 
