Човек и добре да живее, пораства.

Кой на ръст, кой на години, кой на акъл, кой на гъз или шкембе, като всички тези показатели нямат пряка връзка помежду си. Директна зависимост с израстването на т.нар. мъдреци и гореизброените показатели също няма.

При едни се пръкват рано, при други – още по-рано, не ме пропусна таз радост и мен и то още преди 15-тина години, кога неусетно някак си помъдрях с един зъб, обаче за какво е един мъдрец за умен и интелигентен човек като мен, та преди 2-3 години напъна и втори да ми расте, но овреме се осъзна, че ми е прекалено рано и се отказа.

Отказа се, но не завинаги. Преди две седмици въпросният долен десен зъб реши, че вече достатъчно съм си седял прост и е време да премина в по-висше състояние. Съответно – започна да си показва главата в комплект със всички съпътстващи приятни преживявания – подуване на венците, сърбежи, захапване на бузата от горният (единствен мъдрец, което показва, че мъдростта не води до добро) и т.н.т.

Естествено, всички тези благи и приятни събития се случват в най-добрият ден за това – ПЕТЪК :))

С личният ми зъболекар, точно този петък не се бяхме събрали за да употребим множество спиртни напитки, пък моето верую – Не прави това, което не искаш да ти направят, не ми позволи да го тормозя в почивните дни.

Докато дойде понеделника, растежа някак понамяля и единственото което ми предложи зъбарят бе, да ми сложи леко успокояващо лекарство.

На призивите, да бъдат извадени и единственият израснал мъдрец и тепърва начеващият ми беше отговорено, че здрав зъб не се вади, щото пък такива принципи имал дентиста.

Единственият радостен лъч беше неговото одобрение на самобитната моя

метода, за успокояване на болката, а именно – жабурене през 5-10 мин с лека 48°-ва напитка, произведена от ферментирал гроздов сок или по нашему – ракия. (това съвпадна и с обичая ми от 10-15 г. да не приемам химическите съединения, погрешно наречени – лекарства)

Като с магическа пръчка, подлият зъб спря да расте и да ме тормози … за 2 седмици. И най-неочаквано мъдростта ме сполетя тази събота, когато кротко си пиех 4-5-6-мата чаша в Троян и то именно с горепосочената лечебна течност, която макар и ефективна се оказа такава само за малко.

И така, в днешната понеделнешна късна вечер моята мъдрост продължава да ме напъва, а аз продължавам с лечението. Ако тези дни ви се видя отнесен или усетите от мен по-рязък аромат на лекарства – не се чудете, по лекарско предписание е.

Наздраве 🙂