Гледам живота от първият ред
труден е, чак ми се плаче,
ясно го виждам – крачи напред
леко залита обаче.

Пътят неравен е – яма до яма,
мръсен, замръзнал и кален
ама животът не знае назад,
движи се зъл и нахален.

Всъщност, не гледам,
а с него вървя,
щото сме май в симбиоза,
ту ми подлага от диня кора,
ту пък ме удря със роза.

С него сме свързани,
няма друг начин,
с този живот е така,
рамо до рамо бавничко крачим,
следвайки свойта съдба.

Да, ама има и нещо полезно,
дето да знаете Вие,
нека вървим без да знаем защо,
но пътят избираме Ние.