Понякога се чувствам като кошче
поставено в живот на кръстопът
в което доста често разни пущат
неща излишни, дето им тежат

Тез хора са различни … и еднакви,
че някой са ми близки, други – не
Но всеки иска нещо да разкаже,
или да сподели със мен поне.

Обаче го разбират и децата,
и кучета и котките дори,
а аз седя и мъките попивам
по къщи, кръчми, барове – чак до зори!

Как ме усещат – още го гадая,
но случва ми се, даже не веднъж
товаря се, не искам да отричам,
но пък съм свикнал, та нали съм мъж 😀

Такава е съдбата ми, аз зная,
не се оплаквам, няма на кого,
че за софра се тикат много хора,
но при проблеми малко са, защо?

( Габриел Радев )