Броят се пилците на есен,
а пък комарите – на пролет,
и жабите си имат песен,
и хвърлен камък своя полет.
Не знам кое е по удачно,
във тази поговорка стара,
да духаш кашата отрано
или пък после – на попара?
Тъй всеки може да намери
в живота равен пълна локва
и вместо да се начумери
да се усмихне в нея като пльоква
Нима с опръскани премени
или с обувките пробити
не можем да сме пак засмени
и да са ни светли дните?
( Габриел Радев )
/последно, щото вече дадох книгата на Главния редактор/
Разсмях се от сърце, то последното е последно, но музата като те загъделичка и…няма спиране. Пиши си, никой не те кара да публикуваш на момента или да го допълваш в книгата, събирай за следващата, просто идея. Но и последното ( от всички последни) е добро и кара читателя да се замисли, надявам се не само мен. 🙂
То това стихче го бях започнал преди повече от месец, но някак не можех да го завърша, и ми се въртеше като муха в празната ми глава, та се напънах малко. Пък и имам 2-3 празни листа от стихосбирката, все трябва с нещо да ги запълня.
Но пък ако не я дам скоро в печатницата, няма да могат да ми я отпечатат навреме. Не че нямам алтелнативен вариант, да ми направят 100 броя набързо на принтер, ама искам да ми мирише на мастило 🙂