Аз не искам така да ме гледаш,
просто няма какво да ти дам
във живота ми някак се случва,
от приятелства страдам си сам.
И забавен съм бил и чаровен,
и тъй много се смееш със мен,
и добре ти било и пак искаш
да общуваме заедно цял ден
Ти добра си и даже си имаш
доста чар, сексапил, интелект
и със теб няма как да е скучно
че намираме теми в комплект
Аз опитвал съм, няколко пъти,
има-няма, през десет лета
ама някак си, все тъй се случва
че съдбата решава сама
Но не мога да бъда двуличен,
да останем приятели само
ако нещо ти важно потрябва
имаш моето дружеско рамо.
/Габриел Радев/