Не си го търсил,
ама го намираш!
Онуй едничко нещо на света,
което кара те да се усмихваш
и сътворяваш хубави неща.
Дали са стихове
или картина ?!?
Дали е просто снимка от деня!
Туй нещичко навсякъде ме следва
и кара ме да пиша през нощта.
Макар и ценно,
аз не неща да го заключа
на тайно място или с катинар
защото то е винаги със мене
макар да ме изгаря като жар
Не бих желал
да си отиде,
защото прави цветен ми света,
това зрънце любов което пазя
хем малко е, хем страшно го ценя.
Не ми се свиди,
ама никак даже
със вас това да споделя
и радвам се, макар един да каже
че съм усмихнал някак си деня.
/Габриел Радев/
Така е с поетите, нощем стават, събудени от римите или изобщо не заспиват докато не ги запишат, но пък след това е супер да заспиш… 🙂
То аз и без рими си се будех, но сега хептен трудно заспивам.
радвам се, че ти харесват, във ФБ ме сръчкаха, да правя книга, ако съм по-продуктивен, по Коледа ще излезе, запазвам ти едно копие 😉 (макар, че май не се познаваме)
Ами това е супер новина, за стихосбирката де, ако не се включи и порция проза там. Благодаря за едната бройка, ако издам и своята стихосбирка ще запазя една и за теб! Дали трябва да се познаваме, за да общуваме в писмен вид като големи и цивилизовани хора? 🙂
То читава проза (дето да става и за книга) май нямам публикувана тук, но е добра идея 🙂
А за общуването си права, имам десетки приятели в интернет, дето си пишем повече от 15 г. без дори да сме се виждали, но е забавно и приятно 😀
(и ще си търся обещаната книжка)
Разбрахме се – има сделка, то така е прието в средите на пишещите, книга срещу книга…хубав ден!