За усмивката няма депозит,
няма лихва и даже акциз,
няма как под дюшек да я сложиш,
тя отлита си …… само за миг
Запази си усмивката твоя,
още месец, а може би три
и когато книжлето излезе
то тогава ми ти заплати
Ако в себе си нямаш налични,
просто даром една си вземи,
и когато усмивката дойде
своят кредит така си плати.
Щом направил съм нещо такова,
че да идва усмивка при вас,
споделете я с другите хора
нека бъдат и те като нас
/ Габриел Радев /
Възникна снощи, като реплика на Nikolinka Chobanova и смятах, да остане за публикуване в книжката само, но заради желанието на Станимир Куюмджиев го добавям и като публикация тук – желанията на клиента /пардон, читателите/ е закон
/дублирам си публикациите от FB за приятели, които не участват в социални мрежи 😉 /
За пореден път виждам как едно издаване на стихосбирка преобръща мирогледа на човека и това ми е особено приятно! Какво вдъхновение изведнъж, като буен поток, у човек, който пишеше от време на време и то неща за добра редакция, а сега промяната е направо усмихната! Този човек вече има крила и е готов да полети, радва се, когато пише и е готов да споделя дори с непознати, похвално! Аз имам обещана книга и затова не мисля да се включвам в списъка на желаещите, защото и моята стихосбирка се почна, а няма да мине много време и ще е готова, издателят ми е един сериозен човек, редактора ми е един прекрасен човек, ще се разберем и за дизайна с дизайнера и…какво му трябва на човек да потърпи тридесет календарни дни! 🙂
P.S. Къде се е крил досега този поет?
Благодаря за подкрепата 😉
А поетът е като във едновремешният анекдот за бай Тошо, че бил полулегален, защото никой не го търсел, а той се криел.
Нещо подобно е положението и със мен. Сътворявал съм през годините по някоя рима, кога с повод, кога за за шега.
Не съм изпитвал нужда да напиша и споделям нещо завършено.
Преди няколко месеца от вътре ми изникна цялостна подредба на думи и я споделих във FB. Реакцията ме изненада и породи ново подреждане на думичките след време
………. и то като се подхлъзне човек, няма спиране.
🙂
/е, някой вече знаят и повода да бързам с издаването, иначе щях да изчакам да се натрупат достатъчно количество подредени думички /
Има време да се натрупат думите( това им е предназначението), животът продължава и римите също и така като се търколи колелото…като с подхлъзването. 🙂