Отдавна не съм писал под рубриката „За любознателните“, сега ми дойде

Клара Цеткин (ляво) и Роза Люксембург

сгоден момент да споделя малко информация и тема за размисъл, по повод 8-март.

Първо да изясним какво се празнува на този ден –  не е денят на Майката, Жената, Колежката, Гаджето и Съседката,  а „Международен ден на жената“ или както е било замислено – Ден на борба на жените за равенство и еманципация, което е леко по-различно.

Второ – защо точно на 8 март? Леко погрешна е историята, че Клара Цеткин и Роза Люксембург са избрали този ден, заради някаква си митинг от 1908 година на Ню-Йоркската социал-демократическа женска организация. Т.е. такъв е имало, но не той е довел до утвърждаването на датата 8 март.

Щото през 1909 г. Американската Социалистическа партия е обявила Националния ден на жената, който да се празнува в последната неделя на февруари.. През 1910 г., представителки на тази партия се срещат с Клара Цеткин на Втората Международна социалистическа женска конференция която пък била част от Осмия конгрес на Втория Интернационал и решили, да обявят Международен ден на жената. Да се устройват митинги, шествия, паради и т.н.т и да си казват исканията и пр. (не че през другото време не си ги казват, ама друго си е да има баш такъв ден)

И се почнало – кой къде свари взел да го празнува тоя ден, през 1911 г. в Германия, Австрия, Дания и Швеция го направили на 19 март, през 1912 на 12 май, през 1913 във Франция и Русия – на 2 март, във Австрия, Чехия, Унгария, Швейцария, Холандия – на 9 март, в Германия – на 12 март, както виждате – напълно по женски, без ред, без правила, кой как му падне. Едва през 1914 г. се сполучило едновременно в 6 страни да се правят такива шествия и то баш на 8 март, ама щото се паднало в неделя.

Обаче, идва преломната 1917 г. /точно преди 100 години/ когато в Русия почнала Февруарската революция (февруарски преврат), дето февруари-март имало бая антиправителствени шествия, митинги и т.н.т (който е по-любознателен да си търси материали за четене), та и тогавашните прогресивни руски женици решили (или някой ги подкокоросал) на 23 февруари (8 март по нов стил) да направят баш тогава честването на пусти Международен женски ден.

Император Николай II (ако случайно ви прилича на някой съвременен руски управленец, не съм аз виновен) (снимка Wikipedia)

От там тръгнали едни стачки, едни митинги, не ти е работа, та чак на 2 (15) март император Николай II подписал абдикация, абе дай на жените да правят стачки и скандали и само им гледай сеира.

Та от там като се повлекъл крак, ха октомврийска революция, ха Комунизъм, ха Социализъм, ха експорт за навънка …

В резултат на което, в момента този  Ден на борба на жените за равенство и еманципация е Официален празник в редица силно развити страни като  : Афганистан, Ангола, Азербайджан, Беларус, Буркина Фасо, Камбоджа, Китай, Куба, Грузия, Гвинея Бисау, Еритрея, Казахстан, Киргизстан, Лаос, Република Македония, Мадагаскар, Молдова, Монголия, Непал, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Уганда, Украйна, Узбекистан, Виетнам и Замбия.

В други, не чак толкова развити като Камерун, Хърватия, Румъния, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Чили се празнува, ама горе-долу.

Та общо взето това е. Изяснихме защо е тая датата, лошото е, че след това празнуване, 100 години още не може да се ликвидират последствията от Революцията, а всичко започнало с такъв хубав повод – да се подкрепят жените и да има хубав повод за напиване.

Но, както обичам да казвам – Пътят към Ада е постлан с добри намерения (The road to hell is paved with good intentions)

Честит празник 🙂