Отдавна се опитвам да не слушам
каквото ми говорите в очи.
Защото само в действията ваши
приятелството истинско личи
Да се напия мога с много хора
И да се видя само на кафе
Дори на пейката в парка близък
Да поседя със вас ми е добре
Живота ми доказва твърде често
Че в поглед пръв не всичко си личи
Помагаш както смяташ че е редно
А после нещо ти отзад стърчи
Аз някак свикнах, а и нямам време
Да преценявам, кой, защо и как
Ще пия хапче, след това си лягам
Ако се събудя – ще опитам пак
/Габриел Радев/
1.08.2018 г.
Споко, не си единствен така.
Ха, не знаех, че и друг освен мен влиза да чете тук 🙂
Има сайт(блог) в нета – има и четящи, понякога си траят, но понякога коментират, ако нещо им допадне или напротив! Малко нормални неща останаха в интернет пространството та… 🙂