Самотното човече все върви си,
по пътчето с приведена глава,
върви само и нищичко не търси,
дори не се прибира у дома.

Върви и прави фокуси ужасни,
едни мъже разплаква ей така,
но пък усмихва сервитьорки разни,
не щото иска, просто – на мига…

Това човече малко не разбира,
че е голяма цялата Земя
и някак си в главата не побира,
защо с добро посрещат го или с тъга

Човечета такива има много
да ги настъпиш – май не е беда
не ги съдете прекалено строго
защото лично нямат те вина.

Опитват се в живота да се борят,
за да получат малко топлина,
и няма те горките що да сторят,
че май при всички зима е дошла.
/ Габриел Радев /