Само как ми се иска,
ама толкова много,
да умея да лъжа
като другите хора.
Все да имам задачи.
Все да казвам – Не мога.
Всеки ден да увъртам.
Без да имам тревога.
Искам аз да съм силен,
егоист като разни.
Искам хич да не помня
за лъжите си мазни.
Вечер да си заспивам,
без да мисля в леглото,
съм ли някой обидил,
съм ли сторил му злото
Но… за жалост обаче,
ми е друго тестото
няма как да си махна
от сърцето – Доброто.
( Габриел Радев )