Живота
си изпълваме
с моменти,
а пътя
си измерваме
със крачки,
успехите
ни карат
да сме горди,
дори да нямаме
пари във пачки.
Обаче,
ако всичко е
еднакво,
и всеки ден
едно и също
правим,
какъв е
смисъла
да сме велики,
ако сами
се изоставим?
Ми няма сМисъл
всичко е нормално
и нека да живеем
както можем
един
да се катери
друг – да пее,
а трети
да реве
щом се наложи
Не сме
на изпит,
нито на матура,
и всеки ден
за мен
е пак различен,
живея го така
както го мога,
а не
защото чакам
6 (отличен)
( Габриел Радев