Понапече слънцето таз събота и още сутринта един приятел ми се обади, да сме ходили на реката, да сме ловили рибка. Не че нямаме луканки и пържоли или кафетата са затворили, но риболова си е риболов.
Защо пък не, рекох аз и ето ни двамцата към 12:30 на близката река Тополница, хем да се разсеем от тежкото седмично напрежение, хем да хванем нещичко за да похапнем и преживеем кризата 🙂
Водичката беше леко хладна (което все пак е нормално за сезона), но пък слънцето се опитваше да постопля полека-лека през облаците.
На всичкото отгоре, още с второто ми мятане на мухарката и се закачи едно рибе, което макар и малко създаде атмосфера за добра сполука. И както е рекъл поета – като се почна, та 3 часа, тихо, кротко …
Понапълнихме торбичките
В дясната ръка - моя улов
За 3 часа – 46 парчета – добре е като за края на лятото. Е, следваше и малко пипкавата работа с изчистването, пърженето и яденето, но без това не може.
Важно е, че крайният резултат изглежда добре. И на вкус беше добре 🙂
Кeфала след топлинната обработка в тигана
за мен съботата е ден за спане и само спане, неделя също
Всеки сам решава как да си почива и как да си прекарва живота.
Аз лично предпочитам да ям и да пия с приятели, да се разхождам сред природата когато мога, а спането да го оставя за вечерите.
Един ден като умрем, все ще сме полегнали 😉 Поне докато сме живи нека се движим.
Живота е движение, евала за улова приятелю!
Аз се надявам най-сетне да се прибощя към балъкчийската общност и скоро да мога да се хваля с подобни или дори по-скромни постижения. Рибарлъка е добър начин за отмора…