Седнах малко да попиша,
че съм сам и в празнота
и по мен май не въздиша
вече никоя мома.
Никоя не ми мърмори
и не мога начаса
аз със нея да поспоря,
… после – да се съглася.
Няма изблици и страсти
няма мигове прекрасни,
да осъмваме в зори
хем сърдити, хем и зли…
Тъй живота ми минава,
често питам се – Защо?
После сам си отговарям:
– Може да е за добро.
Та, приятели, другари
радвайте се всеки ден,
че дори във мрачна утрин
нямате го тоз проблем.
( Габриел Радев )