Оти ги ручааме* жабетата?
Според последни проучвания, фразата води началото си от този виц:
Отишъл един шоп на пазар, продал си кравата и както е редно – седнал да полее добрата сделка. Докато се черпел, минал един негов съселяни и решили да се прибират заедно към село.
Тръгнали те към село, вървели, говорели, нещеш ли – гледат на пътя една жаба.
Първият шоп (тоя с продадената крава, да го кръстим Нане) рекъл да си направи шега със спътника си (щото си бил и леко подпийнал):
– Вуте, ако изручаш* тая жаба, ша ти дам сичките пари от кравата.
– Ооо, одма я язядам – рекъл Вуте (щото хем и той бил подпийнал, хем бил лаком) и глътнал жабето.
Дал му Нане парите и пак продължили, ама леко умислени, щото Нане взело да го хваща яд, че заради една простотия е профукал парите за кравата. Вуте пък все му се въртяло в главата, че цял живот в селото ще го кодошат, дето е изял цяла жаба.
Та както си вървели, гледат на пътя още една жаба. На Вуте тутакси му светнали очите и рекъл:
– Нане, ша ти дам парите от кравата, ако изручаш* жабата!
Нане не чакал втора покана, изгълтал жабето и доволно взел парите от Вуте.
И пак тръгнали двамата, пак умислени, че нещо не им се връзва сделката.
Вървели, вървели, всеки смятал нещо на ум, пък по едно време Нане рекъл:
– А бре Вуте, ние оти ги ручааме жабетата?
––––––––
*ручам = ям
Напомня ми за Брекзит…