(или как простотията ни чака още от границата)
От дълго време се каня да напиша пътепис, описващ приключенията ми с един приятел през това лято.
И не че нямам време, просто още не съм избистрил преживяванията, пък то като погледнеш – скоро ще дойде време за нови пътешествия и пътеписи.
Но един епизод от 7 дневните ни скитания през половин България не ми дава мира и смятам да го споделя с Вас.
(В резюме, имахме идея да прекараме 2 дни на устието на р. Янтра при р.Дунав. от дясната страна, но обстоятелствата ни принудиха да изберем място, на 1-2 километра от лявата страна. Тръгнахме на 7 август 2011 г. рано сутрин …)
Още предишната вечер, бяхме провели няколко телефонни разговора с един приятел на Пешовият баща (бай Тодор) и знаехме горе-долу маршрута….
След като моста за с.Кривина се оказа в ремонт, направихме кратко съвещание и поради липса на друга възможност свихме на ляво по пътя за дясната част към устието на р.Янтра.
Джипът бързо поглъщаше километрите, щото пътят гладък, равен и почти нямаше дупки, ями и препятствия, та затова след кратко лутане, пресичане на вече минали пътеки и за около 40-тина минути видяхме в далечината и „Паметника“ за който ни бяха предупредили и който беше отправна точка за търсене на бай Тошовият приятел. /Това е паметника издигнат на мястото, където четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са преминали р.Дунав на 7 юли, 1868 г./
Тук за пръв път от нашето пътешествие зърнахме и р.Дунав, че даже и братска Румъния.
Е как да не спрем и да не нащракам няколко снимки?
Паметника от ляво:
Паметника от дясно:
И кой дявол ме накара да снимам и табелата до паметника – не знам. Може би щото беше шарена и хващаше окото! По-добре да го не бях правил!!!
Ето вижте как изглежда и какво пише на нея.
Червенките чертички са мое дело, за да наблегна на чутовният подвиг, постигнат от незнайния румънски !!! дизайнер, в стремежа си да увековечи святото дело на войводите.
Няколко мисли, като парен чук ме удариха по напечената от слънцето кратуна …
– Мигар си нямаме български фирми, достойни да изработят и монтират една такава табела, та опряхме до румънски баш майстори?
– Мигар парите дадени по тази Европейска програма са намерени на улицата, та дори не са си мръднали дебелите задници, тези дето са ‘раздали‘ парите, да проверят какво и как е свършено?
– Мигар са малко 6 (ШЕСТ) години, та никой до сега не е обърнал внимание на тази подигравка с имената на тези Велики Българи, та да бъде тя своевременно коригирана, а виновните порицани ?
Мдаа, важното е „да се вземат тук едни пари„, важното е „от едни наши хора„, важното е, че „кой ще седне да проверява в тоя пущиняк„.
Е да, ама мен ме беше срам. Че даже още ме е срам.
И да ме пита човек, защо? Аз лично не страдам от недостиг на простотия, даже може и да изнасям, ама други я внасят от Румънско и то без акциз.
Спокойно до тази табелка могат да сложат още една – описваща, че това е монумент на Българо-Румънското чиновническо безхаберие и простотия.