Напомняне!!!
Идва лятото. При извънградско пътуване, особено сред природата, разхода на гориво пада, но разхода на Алкохол се вдига. Бъдете внимателни, когато сипвате!!!
Петък е!!!
1 отговор
Архив на: Gabo
Да се похваля – Интервю по програма Хоризонт на БНР
Да се похваля и да Благодаря на програма Хоризонт и на предаването По първи петли в събота по БНР за излъченото Интервю с мен по повод скромната ми стихосБирка, както и на водещият Спас Крайнин.
И понеже не всички са толкова ранобудни, прилагам запис от предаването тази сутрин.
Колкото можах се изложих 
БНР, Програма Хоризонт, Предаване „По първи петли“, 20.04.2019
стихосБирката в Електронен формат
След дълга подготовка и борба с мързела, все пак аз победих и се появиха две Електронни версии на „малка, сНощна, стихосБирка“
Едното е Аудио формат на книжката, като всички стихове са записани лично от мен, обработени и нагласени. Архивирани са в един ZIP файл, за по-лесно изтегляне. Можете да си ги свалите от тук – >Audiobook
Другият вариант е PDF файл, който пък може да свалите от тук > Стихосбирка PDF формат
В процес на подготовка е MOBI формат за Amazon Kindle и ePUB за другите видове електронни четци.
Игра
Да спрем играта,
хайде стига вече,
това разбра се
че не е „Не се сърди човече“
Да спрем играта,
без лъжи и без преструвки,
без чувства празни
и изкуствени целувки
Да спрем играта,
вече няма драма,
че нито аз съм Пешка
нито ти си Дама
Да спрем играта,
за да започнем нова,
че щом сърцето търси,
то душата е готова.
(Габриел Радев)
Шарено
В живота така е,
не знаеш коя е
жената, вратата, бедата
На ред все отваряш
дори се повтаряш,
но често уцелваш гредата
И правим ний грешка
но нека с насмешка
да пробваме още съдбата
Ще има болежка,
цицина и смешка
щом още си търсим белята.
Когато приключим
дано да сполучим
поне да е цяла главата 
( Габриел Радев )
Стрес
Беше ме яд
на целият свят
и празно ми беше
в душата
Но щом те видях
веднага разбрах,
пак с мен си играе
Съдбата
Безмълвен те гледах,
стресиран и плах,
със вкус май горчив
във устата
В нощѝте не спях,
че буден стоях
и мислех за теб
във кревата.
Очаквах да бъда
отново в заблуда,
да дойде отново
тъгата
И прав се оказах,
защото разбрах,
пак срещнах Жената
с метлата
Е, нищо – добре,
опитах поне,
без яд са ми вече
нещата
( Габриел Радев )
Сбирка
Не мога,
нямам право да те спирам
да ми наливаш вино и ракия,
и аз към теб ще бъда реципрочен
нарязвайки луканка и туршия.
Та иначе защо сме се събрали,
и седнали сме на едната маса,
нали не да делим сега имоти,
или да се вайкаме „ах, долара срина са“
С приятели ухилени насреща
аз винаги съм някак си орисан
дали е на кафенце късо и водичка
или пък пред тава с прасенце слисан!
И искам пак аз нещо да ви кажа,
когато позитивен си в живота,
отсреща винаги ще се покаже
човек, добър, а не със сопа.
По-лесно е, когато сме взаимни,
и ти на мен и аз на теб да съм полезен,
почнете днес деня си със „Здравейте“,
за да го запомните със „беше ми чудесен“ 
( Габриел Радев )
Валентинка ли?
Днес няма да изпращам
Валентинка,?
не съм направил,
няма за коя,
но ще напиша,
стих за анонимка,?
оставайки таз вечер у дома ?
И хич не мисля
аз да негодувам,
че в къщи
ще си бъда сам,
със две-три чаши
смятам да потача,
пак празника на Трифон Зарезан.???
Че празници
в живота има разни,
дали с другари
или с някой друг,
все повод хубав,
нека си намерим,
хей тъй, на лошото напук ??✌️
( Габриел Радев )
Отвъд Ламанша ;)
Пристигна !!!! Книжката пристигна (за 7 дни) до най-далечната за сега дестинация – Дъблин, ИРЛАНДИЯ и зарадва моя приятел Стоил Василев Бързаков (който пък спази обещанието си и се снима НАХИЛЕН с нея )
След Хайделберг (Германия), Англия, Италия, Испания, София, Варна, Ямбол, Добрич, Плевен, Пловдив, Троян, Ловеч, Стара Загора, Бургас, Лесичово, Мало Конаре, Динката, Церово, Калугерово, Щърково, Боримечково, Панагюрище и други страни /но дадена лично/ 
Скоро се надявам да прелети и Океана
??????
Утре
Колко е лесно,
днес да си кажеш:
Обещавам,
от утре съм друг,
а пък утре
така и не идва
все премества се
сякаш напук.
Утре даже
понякога няма,
щото липсва
човека дори,
само вчерашен
спомен остава
да ни пари
и сякаш гори.
Нека бъдем
ей тук, на момента
много истински
още сега,
да не чакаме
нещо да стане
усмихнете се,
просто така 🙂
( Габриел Радев )
с Мисъл
Има ли смисъл
сега да говорим
и да обсъждаме
чужди постъпки
Нали сме си близки
и с теб си споделяме,
нашите,
детски понякога
тръпки …
Че всеки различен е
шантав, особен
и търсим любов
в самотата
И трябва ли винаги
вечно да спорим
когато са ясни
нещата?
Животът е кратък,
а „утре“ – далече,
но всичко ще бъде,
усмихни се – човече 🙂
Ракийка
Днес хубав ден е, няма и да крия,
че с Петър пак сварихме си ракия.
От грозде ароматно и добро,
но правейки го първо на вино.
Изчакахме го доста време,
но трябваше то дъх да си поеме,
да може после лесно от казана
на струйка тънка да тече в буркана.
Сега ще я затворя в бъчва стара,
да полежи таз хубава отвара,
пък подир месец или три,
ще я опитаме с приятели добри.
Моля да се разпознават в това стихче само хора, с които пия
ракия;)
А пък за данъчните да кажа, всичко е художествена измислица, да не дойдете да ми искате акциз
Случки в сиво
Каквото и да правиш пак се случва,
в живота шарен да се появи
отнякъде едно човече
което да те ръгне, огорчи.
Не, щото пак си го обидил
и не понеже си му навредил,
а просто нему е потребно
да те направи на дебил.
Дори и винаги да си усмихнат
да искаш да помогнеш, ей така
и нищичко в замяна да не чакаш
не го разбират хората сега.
Те свикали са, всичко да е сиво
и всички да си мислят за пари,
дори небето синьо им е криво
защото нощем пък е пълно със звезди.
С такива хора доста ми е трудно,
не мога и на сила да дружа,
че никога не бил съм аз двуличен
и не приемам думата „ЛЪЖА“
Усмихнете се, утре слънцето пак ще изгрее и пак ще ни топли 🙂
Вяра
То сърцето не пита,
и не ще да се учи,
просто виждаш го някой
и потъваш пaк
с край злополучен.
Колко пъти било е,
да искаш, да чакаш
и пак да не става,
уж искрица да виждаш,
а пък после – пак сам си оставаш.
Но такива сме ние,
доверчивите хора
все си търсим любов
и искрица надежда
на живота в простора.
Е, поне ни остава
да очакваме хубаво нещо,
да се случи в студ или в лято горещо
във живота ни шарен, даже малко особен,
да получим прекрасен и Усмихнат май спомен.