Събрах топлината на залеза,
във летният падащ сумрак,
и прибрах я при мен, във сърцето,
за да сгрея със нея теб пак.
Дали ще е в късната есен,
дали ще е в зимният мрак,
щом пак малко ти огън потрябва
то подай си ми някакъв знак
Аз не съм я събирал нарочно,
топлината сама ме избра,
просто слънцето знаеше сякаш,
че това ти от мен пожела.
Топлината на залеза слънчев,
няма срок, нито годност дори
и ще чака дори със години,
да ѝ дойде момента, нали?
/Габриел Радев/
Не обичам да пиша за политика, още по-малко обичам да пиша за неприятни случки или трагедии, но напоследък все по-често се налага тенденцията, от частното да се върви към общото и разни добре подготвени манипулатори да помятат на добре подгрятата аудитория ‚насоката‘ в която трябва да мисли.
Та частният случай от миналата седмица който ме подтикна да споделя с вас тези ми разсъждения е трагедията случила се на пътя край Своге.
За пореден път имаше някаква новина, с безкрайно малко информация по нея, което беше добра почва, да се намесят хората, компетентни в дезинформация, чакащи точно този момент.
Дъждовна вечер, хубав край
А ние с Пешо пием чай.
Той брал го е с любов най-ярка,
а аз го пия, но със мярка
Варил го е не в чайник прашен,
поседнал на паянтов стол,
а във казан, май малко страшен,
но прави чуден алкохол
Тоз еликсир, от там потекъл,
не може всеки го разбра
поетът, както го е рекъл
„да пийна, даже да умра“
Ала от туй не се умира,
че бай Димитря си е цар,
ракията вари факирска,
що те лекува, като цяр.
Така се знаем от години,
и сме си винаги наред,
че този чай в лета и зими
го пием даже и без лед.
/Габриел Радев/
Най-после качиха видеото от участието ми на TuxCon 2018 в Пловдив. Мен може да ме видите след 32-тата минута 
Чак се учудих, колко приятно изглеждам, докато не пия, а говоря пред публика 
Беше ми първо участие пред толкова голяма аудитория, но се надявах, да са им свършили доматите и развалените яйца за преждеговорившите.
С учудване установих, че младежите ме гледаха и слушаха с интерес и дори девойките в залата се смееха. След лекцията избягах бързо, да не ми налетят за автографи
Не си го търсил,
ама го намираш!
Онуй едничко нещо на света,
което кара те да се усмихваш
и сътворяваш хубави неща.
Дали са стихове
или картина ?!?
Дали е просто снимка от деня!
Туй нещичко навсякъде ме следва
и кара ме да пиша през нощта.
Макар и ценно,
аз не неща да го заключа
на тайно място или с катинар
защото то е винаги със мене
макар да ме изгаря като жар
Не бих желал
да си отиде,
защото прави цветен ми света,
това зрънце любов което пазя
хем малко е, хем страшно го ценя.
Не ми се свиди,
ама никак даже
със вас това да споделя
и радвам се, макар един да каже
че съм усмихнал някак си деня.
/Габриел Радев/
Приятели
Понякога в живота идват хора,
не да ти искат нещо или да говорят
А просто ей така, да поседите,
пред потни чаши с бира под липите
Със тях не си говорите за чувства,
за мода или за изкуства.
Обаче винаги си има теми,
които да си дъвчете засмени.
Не са десетки, само двама- трима,
но радвам се, че все пак ги има.
И винаги аз време ще намеря,
дори да ме потърсят във неделя
/Габриел Радев/
12.08.2018
За да не го търся пак по сайтовете (а пък и на някой може да потрябва)
С тази команда се конвертира ISO дъмп от реален диск, към виртуален диск, който може да бъде използван във VirtualBox например
$ VBoxManage convertfromraw disk-image.iso disk-image.vdi
Друга полезна команда, която наскоро ми потрябва, пак за Oracle VM VirtualBox беше, че има възможност да се направи дъмп на паметта на виртуалната машина докато работи, във файл:
$ vboxmanage debugvm „TEST“ dumpvmcore –filename test.elf
какво ще правите със файла после, си е ваша работа 🙂
Можете примерно да пуснете objdump ….
Аз пък споделям тук, за да си го чета после сам.
Това бе козата Миленка, и с нея се обичахме!!
Тя ядеше от ръката ми!!!
Имахме чувства един към друг,
но скоро разбрах, че алчният ѝ стопанин (с бастуна и Ролекс-а) я е продал за шепа парици!!!
Другари, нека да кажем твърдо НЪЕ на продажбата на кози, овце, крави, кучета и други приятели, и зеленчуци ….
Кат са е почнало с кози, овце и прочее, да не съм по-назад, да съм актуален.
До стихотворна форма не го докарах, ама важно е снимковият матрял (не че за матряла има значение, той мятряла седнал на дивана се възмущава от всичко и от ИРОНИЯ не разбира, но нейсе)
Обаждат ми се днес от една фирма с тревожен глас – Компютъра изгасна, монитора е черен, нищо не работи …..
Обикновено разпитвам и се мъча да оправя нещата по телефона, щото ме мързи да ходя, но точно в този ден трябваше да им карам един нов компютър, та им казах да почакат 20 мин.
Отивам, натискам копчето – не светва компа, натискам копчето на монитора – не светва. Наведох се под бюрото, да видя разклонителя (той с копче), щракнах го – само мигна искра.
Казвам им – разклонителя е прегорял, а те – Ама как така?
– Ми така
Нов разклонител и всичко си тръгна.
Бяха много учудени 😀
Какво щях да правя без теб, Габо?
Този въпрос без отговор ми зададе преди 2 дни една приятелка (Жу) от Плевен (аз и от други често го чувам, но тя беше последната 🙂 Повода беше, че неочаквано тази събота и се развали лаптопа и тя панически ме извести точно докато аз пък бях в Бърза помощ.
Всъщност, не беше чак толкова неочаквано, миналата година почти по това време се повреди старият и лаптоп и тъй като работата ѝ е свързана пряко с Интернет (прави Таро и Астро консултации), на бърза ръка, вместо консултации, взех един сравнително читав лаптоп, инсталирах каквото беше нужно и го засилих към Плевен.
След това я посъветвах, да прати стария да го поправя и да си има резервен, ако нещо се случи. Уж беше съгласна, два три пъти ѝ подговорих – нищо. И аз престанах да натяквам.
Пак през годината исках да правим профилактика, макар и дистанционна на новия – ха днес, ха утре …… Докато не дойде тая събота, да му се повреди системката.
Той е в гаранция, вече даже е пратен в гаранционния сервиз, но с нея обсъждахме постфактум ситуацията, че ако беше се съгласила да и ремонтирам стария, сега щеше да има резервен и да не изпада в паника (а и да профилактирам новия)
При което тя заяви най-смешната причина:
– Ами аз гледах да не те занимавам излишно, щото толкова ми помагаш, а ми е неудобно така!
– Жу, ами аз предлагах помощ точно защото исках на мен да ми е лесно, да поправя компютърчето когато нямам много работа 😉 А ти за да не ме притесняваш, без да искаш ме притесни когато и двамата бяхме на зор.
Което ми припомни и други подобни случай, когато приятели и клиенти ми казват: Абе той компютъра от много време не работи, ама аз гледах да не те притеснявам, и затова чак сега ти звъня
… И обикновено ми го казват – в петък, в 5 без 10 🙂
Та скъпи приятели и клиенти, Моля ви, не ми спестявайте от времето когато съм свободен, за да не се юркаме и нервим по времето, когато всички ще сме на зор 😀
И нека всички програми и компютри ви вървят безпроблемно, за да не се чудите, какво да правите без мен.
А ако се чудите какво да правите СЪС мен – мен може да си ме поканите на бира.
Рядко някой от родните софтуерописци успява качествено да ме изнерви, но след като днес прекарах 4 часа в инсталиране/преинсталиране/деинсталиране/рестартиране на счетоводен компютър, заради некомпететен съвет от страна на служителка на фирма „Бонев Софт Одитинг“ ООД,
Щото фирмата решила, че вече не е модерно да се използва InterBase XE , съветват /и задължават/ клиентите си да минат на по-новата InterBase 2017. То много хубаво, но колко счетоводителя ще съумеят да деинсталират стар сървър и инсталират нова такъв и то не щото те иска, а щото БоневСофт така решили, но вместо да помогнат на клиентите си, те решават да сложат една приятна ценичка за ‘услугата’ по миграцията.