Подкрепа търсех, щото имах нужда
във дупка бях изпаднал или в трап
потърсих някаква опора чужда
за да изляза, щото бях и сляп

Навремето си бяхме някак гъсти
дори ми беше спретнала колаж
от думи речени, дори през пръсти
но даваха ми някакъв кураж

Потърсих го на сайта дето беше
за да почувствам малко топлинка
не го открих, там празно си седеше
поемата си беше отишла

Ала тогава, вместо нещо твърдо
което да ме върне от нощта
пропаднах по-надолу, щото зърнах,
че си изтрила нашите писма

Не те виня, не мога да се сърдя,
ти имаш си човек до теб сега.
Не искам нищо, просто да натвърдя,
Приятел съм ти бил, такъв съм и сега.

/Габриел Радев/

и връзка, към ‘изтритото’ произведение, чиято липса ме натъжи …….. нооо, архивите помнят 🙂

http://web.archive.org/web/20091210040027/http://skipthis.wordpress.com/

За мен

Обичал съм, но никога не съм обичан
И никого не мразя, но разбрах какво е да те мразят.
Защо? Защото съм човек, а тях ги дразни.
Е аз не мога друг да съм и да използвам думи празни.

Отдавна ме познават много хора,
едни ме канят на софра, а после – само ‘здрасти’
а други искат с мен да си говорят
на бира и картоф или кафе със пасти.

За всички съм един, не съм потаен
и не променям зарад всеки своя лик
Аз огледало съм и всеки тук се вижда
такъв какъвто е във тоя миг

Застанала овца, с рога протрити
обаче иска да я видя като змей
е няма как, аз видя ли очите
и казвам – я тук малко ми заблей

Особен съм и няма да го крия
но знам, че има не един
на който да му бъде с мен приятно
и да се види на портрет и не самин

Габриел Радев

(след като хорицата във Фейсбук му се зарадваха, реших да го споделя и тук, няма само там да страдат я, нека и тези без Социални мрежи да се мъчат )

Доста продуктивен автор е  Сергей Василиевич.

След като публикува част от романа, на личният си блог, най-после книгата излезе в книжен и Електронен вариант.
Има още →