Архив на: Gabo

Вицове от живота

Обаждат ми се днес от една фирма с тревожен глас – Компютъра изгасна, монитора е черен, нищо не работи …..

Обикновено разпитвам и се мъча да оправя нещата по телефона, щото ме мързи да ходя, но точно в този ден трябваше да им карам един нов компютър, та им казах да почакат 20 мин.

Отивам, натискам копчето – не светва компа, натискам копчето на монитора – не светва. Наведох се под бюрото, да видя разклонителя (той с копче), щракнах го – само мигна искра.

Казвам им – разклонителя е прегорял, а те – Ама как така?

– Ми така

Нов разклонител и всичко си тръгна.

Бяха много учудени 😀

Какво щях да правя без теб, Габо?

Какво щях да правя без теб, Габо?

Този въпрос без отговор ми зададе преди 2 дни една приятелка (Жу) от Плевен (аз и от други често го чувам, но тя беше последната 🙂 Повода беше, че неочаквано тази събота  и се развали лаптопа  и тя панически ме извести точно докато аз пък бях в Бърза помощ.

Всъщност, не беше чак толкова неочаквано, миналата година почти по това време се повреди старият и лаптоп и тъй като работата ѝ е свързана пряко с Интернет (прави Таро и Астро консултации),  на бърза ръка, вместо консултации, взех един сравнително читав лаптоп, инсталирах каквото беше нужно и го засилих към Плевен.

След това я посъветвах, да прати стария да го поправя и да си има резервен, ако нещо се случи. Уж беше съгласна, два три пъти ѝ подговорих – нищо. И аз престанах да натяквам.

Пак през годината исках да правим профилактика, макар и дистанционна на новия – ха днес, ха утре …… Докато не дойде тая събота, да му се повреди системката.

Той е в гаранция, вече даже е пратен в гаранционния сервиз, но с нея обсъждахме постфактум ситуацията, че ако беше се съгласила да и ремонтирам стария, сега щеше да има резервен и да не изпада в паника (а и да профилактирам новия)

При което тя заяви най-смешната причина:

– Ами аз гледах да не те занимавам излишно, щото толкова ми помагаш, а ми е неудобно така!

– Жу, ами аз предлагах помощ точно защото исках на мен да ми е лесно, да поправя компютърчето когато нямам много работа 😉 А ти за да не ме притесняваш, без да искаш ме притесни когато и двамата бяхме на зор.

Което ми припомни и други подобни случай, когато приятели и клиенти ми казват:  Абе той компютъра от много време не работи, ама аз гледах да не те притеснявам, и затова чак сега ти звъня

… И обикновено ми го казват – в петък, в 5 без 10 🙂

Та скъпи приятели и клиенти, Моля ви, не ми спестявайте от времето когато съм свободен, за да не се юркаме и нервим по времето, когато всички ще сме на зор 😀

И нека всички програми и компютри ви вървят безпроблемно, за да не се чудите, какво да правите без мен.

А ако се чудите какво да правите СЪС мен – мен може да си ме поканите на бира.

Антиреклама- АЖУР®L и БоневСофт – бягайте далече

Рядко някой от родните софтуерописци успява качествено да ме изнерви, но след като днес прекарах 4 часа в инсталиране/преинсталиране/деинсталиране/рестартиране на счетоводен компютър, заради некомпететен съвет от страна на служителка на фирма „Бонев Софт Одитинг“ ООД,
Щото фирмата решила, че вече не е модерно да се използва InterBase XE , съветват /и задължават/ клиентите си да минат на по-новата InterBase 2017. То много хубаво, но колко счетоводителя ще съумеят да деинсталират стар сървър и инсталират нова такъв и то не щото те иска, а щото БоневСофт така решили, но вместо да помогнат на клиентите си, те решават да сложат една приятна ценичка за ‘услугата’ по миграцията.

Има още

На Биби

Подкрепа търсех, щото имах нужда
във дупка бях изпаднал или в трап
потърсих някаква опора чужда
за да изляза, щото бях и сляп

Навремето си бяхме някак гъсти
дори ми беше спретнала колаж
от думи речени, дори през пръсти
но даваха ми някакъв кураж

Потърсих го на сайта дето беше
за да почувствам малко топлинка
не го открих, там празно си седеше
поемата си беше отишла

Ала тогава, вместо нещо твърдо
което да ме върне от нощта
пропаднах по-надолу, щото зърнах,
че си изтрила нашите писма

Не те виня, не мога да се сърдя,
ти имаш си човек до теб сега.
Не искам нищо, просто да натвърдя,
Приятел съм ти бил, такъв съм и сега.

/Габриел Радев/

 

и връзка, към ‘изтритото’ произведение, чиято липса ме натъжи …….. нооо, архивите помнят 🙂

http://web.archive.org/web/20091210040027/http://skipthis.wordpress.com/

 

За мен

За мен

Обичал съм, но никога не съм обичан
И никого не мразя, но разбрах какво е да те мразят.
Защо? Защото съм човек, а тях ги дразни.
Е аз не мога друг да съм и да използвам думи празни.

Отдавна ме познават много хора,
едни ме канят на софра, а после – само ‘здрасти’
а други искат с мен да си говорят
на бира и картоф или кафе със пасти.

За всички съм един, не съм потаен
и не променям зарад всеки своя лик
Аз огледало съм и всеки тук се вижда
такъв какъвто е във тоя миг

Застанала овца, с рога протрити
обаче иска да я видя като змей
е няма как, аз видя ли очите
и казвам – я тук малко ми заблей

Особен съм и няма да го крия
но знам, че има не един
на който да му бъде с мен приятно
и да се види на портрет и не самин

Габриел Радев

(след като хорицата във Фейсбук му се зарадваха, реших да го споделя и тук, няма само там да страдат я, нека и тези без Социални мрежи да се мъчат )

На зла круша – зъл прът /Нова победа срещу правоизнудвачите и Youtube

Преди 4 годни, и по-точно на  19.04.2014 г. с цел да илюстрирам как да се ползвали едно време старите телевизори, а и да стане лек майтап, качих във Youtube и споделих в собственият си Форум за стара електроника „Сандъците„, едноминутно откъсче от Българският игрален филм „Два диоптъра далекогледство“ (на режисьора Петър Б. Василев, по сценарий на Братя Мормареви, излъчен на  20 февруари 1976 г. по БНТ)


Забавното беше в него репликата на Георги Парцалев – „На телевизора кутия ще викаш, я си дай бележника“

Качвайки тогава откъса го бях направил с права, да е видим само от тези, които имат връзката, но кой дявол ме накара преди 2 седмици (4 години точно след като съм го качил) видим от всички – не знам.

Има още

Ирония на съдбата (това въртят по рускатa телевизия за НГ)

     Имах и добри и лоши моменти през годината, счупиха ми прозореца на колата, удариха ми калника, успях да си изкълча рамото, но пък успях да събера съучениците си след 30 г., изкарах и най-хубавият си рожден ден от години  за какъвто само бях мечтал (благодарение на един страхотен приятел)

       Не мога да кажа кои моменти бяха повече, но определено не завършва добре за мен, хубаво че остават 2 дни още.

         Понапих се по празниците и непростимо обидих и нараних приятел на когото много държа и безкрайно уважавам. Това не ме оправдава и няма да върне нещата, колкото и да съжалявам, но си обещах, че спирам с алкохола.

     Коледният дух обаче реши да се позабавлява с мен като за последно и да ми покаже, че наистина стават чудеса.

@Стелиян Атанасов ми беше обещал през 1998 г. (преди 19 г.) 1 литър кайсиева ракия, в последствие (2006 г.) обещанието беше променено на дрянкова такава. През годините къде на шега, къде на истина си подмятахме реплики на тази тема …. Е днес получих известие от ЕКОНТ, за пратка на мое име


(цялата сага с пуста ракия, може да прочетете в темата СРС-тата ряпа да ядат)

Благодаря ти Стелияне, не само за това, че макар и след толкова години изпълни обещаното, но и за това, че върна вярата ми в Коледа.

 

 

 

Няма да мога да я опитам, но ще си я сложа на видно място в офиса, за да ми напомня за тази година, за обещанията и за приятелството ни с теб.


Качвам я и във Фейбук, както и аз ти обещах онази вечер.

(и моля приятели /особено Пешо/, без глупави подмятания по повод решението ми за алкохола, обещая ли нещо го правя)

Весели празници на всички и Вярвайте в Невероятното !!!

Новият роман на Сергей Лукяненко „КВАZИ“

Доста продуктивен автор е  Сергей Василиевич. 246701_600

След като публикува част от романа, на личният си блог, най-после книгата излезе в книжен и Електронен вариант.
Има още

Помощ, обслужват ни 2 : ) Малки проблеми със Сертификата на Агенцията по вписванията.

За незапознатите, според Закона за счетоводството до 30 юни всеки регистриран по Търговският закон трябва да публикува Годишните си финансови отчети на сайта на Агенцията по вписванията

Тези дни обаче, бях залят от обажданият от клиенти, че съответният сайт не ги допуска и вади някакви плашещи съобщения.

Аз си имам и читав счетоводител и добър адвокат, та не ми се налага често да влизам в подобни сайтове, но работата ме задължи да погледна за какво става дума.

Има още

Пътеписи – До нататък и насам – Част III – Военно-историческият музей в гр.Бяла, Русенско

(едно пътешествие, извършено през лятото на 2011 г. по гори, реки и равнини)

 

Отдавна сред снимките ми отлежават няколко десетки, направени през 2011 г. когато с един приятел обикаляхме малко из България. (Може да погледнете категория ТУРИЗЪМ за предишните спирания)

Вход

Входа (всъщност, това е изхода, но пак е врата )

Та къде от други занимавки, къде от мързел (най-вече) все не пусках тази най-интересна снимкова част от тогавашните си пътувания, а бях обещал и на уредничката на музея да драсна някоя дума … Е, макар и късно ще споделя с вас накратко какво видях и научих там пък днес и датата е подходяща – 3 март 😉

Музея се намира в центъра на гр.Бяла, досами реката и освен самата сграда има и доста приятен парк с беседки и зеленина.

Още при влизането две неща се набиват в очите – Навес, с части от понтонния мост, с който руските войски са преминали река Дунав при Свищов

понтонния мост

Част от понтонния мост

беседка с картечници

Беседка с картечници „Гатлинг“

 

 

Има още

На борба със Skype (или защо ‘обичам’ Microsoft)

Обажда ми се онзи ден един приятел по телефона и ми се оплаква (ама баш в сряда, баш преди ракиено време):

– Абе не мога да добавя тук един на Скайпа
– Пишеш му името, намираш го и с десен бутон го добавяш
– Така правя, ама някаква грешка ми пише … и нова версия теглих, пак същото… Аман-заман, помагай, че трябва да ми прати едни файлове
– За пращане на файлове хората са измислили пощите, а не тъпия Скайп. Аз затова го обърсах преди години още.
– Човека ползва телефон, не умее да праща по пощата, помагай.
– Глей сега (му казвам) вече е време да пием, давай да ходим до кръчмата, утре ще видя какви си ги сътворил.
Има още