От известно време Сергей Лукяненко споменаваше в блога си, че работи по поредната част от серията „Патрулите“/Дозоры)/ – това е „Новият патрул“ / „Нового Дозора“/.

Е, доколкото може да се съди по подхвърлена реплика в последната му публикация, книгата най-после е завършена и  предстои публикуването ѝ.

Новина, която доста ме зарадва 🙂

През лятото на 1945 година, математичката и пионер в програмирането Грейс Хопър  работила в Харвардският университет на компютъра „Марк-1“. По това време тя била на служба във ВМС на САЩ като при това показала завидно умение не само да програмира, но и да намира и отстранява технически проблеми.

Та  тя първа намерила и записала в дежурният дневник случай на технически проблем заради насекомо (bug), попаднало в едно от хилядите релета на машината.

В превод „Реле 70 Панел F (молец) в реле.
Първият истински случай на намерена бубулечка (BUG)

Има още →

       Заглавието звучи като начало на снимачен ден, само дето камера нямаше, но преживяното днес си беше точно като от филм на Гай Ричи …

Студен неделен ден, даже леко и ветрец подухва, та съвсем да ми измръзнат ушите.  Обедно, мързеливо време. Точно по това време обаче, от години имаме традиция с приятели да пием кафе. /Е, днес бяхме само двама, но това не променя духа на традицията/ 

Та крачим ние с един приятел към неделното кафене  и си бърборим обичайните глупости. Студеното време правеше походката ни по-чевръста и стигайки  заведението  /което между другото се намира точно в центъра на Пазарджик/ бързо се шмугнахме на топло.

Общо взето, това място го посещаваме от близо 7-8 години, почти винаги само в неделя по силата на навика. Малко, почти винаги има места, редовните посетители /поне през зимата/ са и пенсионери и младежи и случайно минали за по едно кафе хорица, абсолютно подходящо за тиха компания като нашата.

Днес обаче беше някак по-различно, още докато сваляхме якетата и сервитьорката ни взимаше поръчка, успях да забележа, че освен влюбената двойка младежи до прозореца и трите възрастни дами до тях, в кафето се подвизава и някакъв момък, в явно нетрезво състояние, който сам на себе си, но така че и другите да го чуят, обясняваше колко бил велик, как не го плашела полицията и прочее непонятни пиянски брътвежи.

Има още →

Е, оцеляхме през 2011 и дочакахме  2012 година.

Да сме живи и здрави и през тази година, да има повече поводи за веселие и повече пари за харчене, а  и да видим кое ще докара свършека на света в края на 2012,  дали предсказанията на майте (според тъпанарските измислици на журналистите ), дали  пускането на Windows 8 или нещо друго.

Рядко намирам време за гледане на филми, още по-малко пък намирам нови свестни такива. Обикновено препреглеждам стари комедии и фантастика от миналият век ;)

Но вчера попаднах на едно приятно изключение, филма „Каубой и извънземни/ Cowboys & Aliens/.

Филма е достатъчно забавен, за да не си гледате часовника, има интересна идея в сценария а и като цяло е реализиран  чудесно.

Има още →