Поредният пример, защо е нужно да се прави профилактика на компютъра поне един път годишно.

Донесоха ми този с оплакването, че ‘леко бръмчи’. Бръмченето се оказа от вентилатора на захранването, но реших да погледна и вентилатора на процесора.

На пръв поглед, не изглеждаше чак толкоз зле.  Вторият поглед обаче ми доказа, че не съм бил прав 🙂

Позатопли се временцето, температурите се нормализираха, даже мухи тук-там излязоха. Направо идилия …

Та седя си аз вчера и никой не закачам, от вътре мръсното подсъзнание ме напъва да свърша някаква работа, вроденият ми мързел обаче ми не дава. И така, обхванат от тази неравна борба не съм усетил кога е станало вечерно време. Време за традиционната сбирка в сряда /едно ритуално и богоугодно събитие, което се случва всяка сряда и при което разни уморени от цели 3 дни работа хора се събираме за да обменим важни народни и международни информации, както и да утрепем някой и друг вирус, посредством силни алкохолни напитки/

Верните ми другари не ме оставиха да си прахосвам вечерта и бърже ме сръчкаха да зарязвам всякакви терзания и да се явявам на уреченото място. Има още →

Много обичам да си пазя разни бележки, записки, чернови и прочее. СМС-ки също обичам да съхранявам (поне докато не сменя телефона). Но най-обичам да пазя LOG файлове от разговорите си по разни комуникационни  канали /FIDO, IRC, ICQ и т.н.т/

Това обаче не ме прави злопаметен. Например, ако някой ми е направил мръсно преди години, мога да му го върна, да забравя и после пак да му го върна (това  в кръга на шегата). Също така много обичам да помня, когато някой ми е обещал нещо. Както е казал народа – Обещаното е като наследство, търси се до край 🙂

Повод за днешното ми словоизлияние (с цитиране в последствие на гореупоменатите СНРС (Събрани неспециални различни сведения) ) е коментара на моя добър познат от години Стелян Атанасов, в темата Баланс °

Има още →

Замислих се наскоро, защо само сред славянските народи съществува обичая, госта да се посреща пред прага с хляб и сол? Според Wikipedia това е:

В страните със славянско население е позната със следните имена:

• на руски: Хлеб-соль
• на украински език – Хліб-сіль
• на български: Хляб и сол
• на македонски книжовен език: Леб и сол
• на хърватски: Kruh i sol
• на сръбски: Хлеб и сол
• на полски: Chleb i sól
• на чешки език – Chléb a sůl
• на словашки: Chlieb a soľ

Два неславянски народа, също използват тази традиция – литовците и румънците, които го приемат вследствие дългогодишното съседство със славянските народи.

Както виждате и звученето е еднакво и обичая при всички. Да видим какво обясняват по-нататък: Има още →

Избягвам да пиша по политически теми, не защото няма какво да кажа, а напротив – защото няма да ми стигне мястото, нищо че сървъра е голям.

Е днес обаче не се сдържах. За пореден път доказано компроментираният ни ‘премиер’ вместо да разбере най-накрая, че не става за тая работа почнал да ръси мозък.

На бай Тошо поне му пишеха речите, та рядко се случваха издънки, ама сегашният явно не е прихванал полезните привички от него.
Няма да коментирам и без това нашироко коментираната тема кой кого подслушвал и защо. Който може да мисли си е направил вече изводите.

Фрапиращо популистко и говорещо за нивото на управление е  обаче това изречение от днешното изказване на любимият ни ръководител:

Според него свързването на фискалните апарати на  бензиностанциите с НАП е ужилило много хора и неслучайно 20 години това не се прави.

Справка , бТВ, Мениджър.News, Блиц и къде ли още не

Има още →

Празниците минаха и заминаха, а аз реших да прегледам какво събрах като ‘благодарности‘ последният месец.
И понеже ‘цветя и бонбони не пием‘, инвентаризирах само течното богатство.
Та равносметката е такава:
1 бутилка Ballantine’s
4 L. домашна гроздова ракия
1 L. домашна прасковена ракия
750 ml. домашна дренкова ракия (не, не тази дето ми я обеща Стелян преди 3 години, но пак е от варненския регион)
1 бутилка Мерло Енигма 2006.
1 бутилка бяло домашно вино, залежало от 6-7 години.

Дето се казва – едно добро начало на годината

Съветският щурм на Венера

Венера – серия от съветски междупланетни космически апарати за изучаване на планетата Венера и космическото пространство.

Тежките условия на Венера, а също така първоначалната липса на достоверна информация за такива параметри като температура и налягане силно усложнявали процеса на изследване на планетата.

Спускаемите апарати от първата серия имали даже възможност за плаване. Първите им полети не минали успешно, но все пак това са били първите в историята на човечеството автоматични междупланетни полети.

Първите стартове към далечната планета се състояли през февруари 1961 година. Тогава още не е било традиция, но пусковете били по двойки. На 4 февруари се отправила в полет първата венерианска станция, направена в ОКБ-1 на Сергей Павлович Корольов. Ракетата-носител „Мълния“ успяла да изведе Космическият апарат  (КА) в орбита, но ускоряващият модул не сработил и станцията, водена по документи като „Обект 1ВА“, не успяла да полети към Венера. Ако излитането е било аварийно за него не биха съобщили – Съветското правителство не обичало да си признава неуспехите – но все пак е имало спътник! И тогава, в съобщение на ТАСС на целият свят е било обявено за изстрелването на тежък спътник с тегло 6488 кг и успешно изпълнените при това научно-технически задачи. Никакво друго име не е и имало (срещащото се в някои източници  име „Спутник-7“ е дадено по-късно от западните аналитици, както са казали – ‘за спецификация’)

Има още →

На тази светла дата през миналият век съм се пръкнал и аз на този свят, което за мен се явява един от най-добрите поводи за хапване и пийване 🙂

И като е така, с някои хора дето са по-наблизо, довечера се надявам да се почерпим, с по-далечните – когато можем 🙂