Празниците идват
тропат пред вратата,
а на мен другари
плаче ми душата

Ето – тази зима
пак ни изненада,
че без сняг пристигна
както ѝ приляга!

Хили се на двора
даже и прасето
– Няма да ме колиш,
бягай на морето.

Че във тези жеги,
(всеки туй го знае)
ни сланина става,
ни суджука трае.

Тъкмо да се стресна
ама се не давам,
квото да се случи
оптимист оставам.

Ей – ракия има,
зелето – в мазето,
що да се отчайвам?
Има за мезето.

Та ще ги изкарам,
без да ме е яд
с вино и пържоли
като депутат.

#БъдетеЗдрави_и_Наздраве

Весели празници приятели

Голяма мъка ми е ….(ВНИМАНИЕ, МНОГО БУКВИ!!!)
Седя си на кафето по обед в центъра на Пазарджик, никой не закачам, пия си кротко бирата.
Изневиделица, се чува „Моя страна – моя българия“ на Емил Димитров, викам – кво става тука бе, риволюция ли, що ли?
А друг един от мойта маса се развика – нящо май са почва. И всички настръхнахме, че бееме отвънка и духаше Западен вятър.
И нещеш ли – у далечината некви с една камера са курдисаха и почнаха да обикалят кат шамани край нея. А па други некви бая народ – 2-3ма, с едни байраци седнали на 1 пейка, да не паднат, оти ги не държат амортиьорите.
По седне, некъв се яви (ама ми беше от къде гърба, та го не видех много) и почна да вика, как трябвало да сме неутрални, да не даваме на никой нищо, и да си пазим лева и оружието, оти било добре, да сме сами. И спре, та пущия патриотични песни да ма нерват….
Мина са 1 песен и хоп – некъв кат с Варненски анцент зема микрофонят, и пусна още по-арна плоча, как кат дадем оружие на Украйна било много лошо (ама га Нинова, чрез полски и чешки фирми го изнасяше беше арно, ама той от много таен източник знаел (толкова таен, че и тоя го научил), че кат дадем оружие и тутакси тряя да дадем и войска, и да са пази народонаселението щото ша ни обяват мобилизация на сичкото дет пием кафета там и ша ни пратат да са бийм в Украйна.
Аз подвикнах, че много искам и да ма мобилизират, и да ида да пуцам на живо, па и да се запозная с близките му роднини, ама бех на къде 100 метра, та сигурно не ма чу тоя. (От съседните маси се възмутиха, защо ша бия път баш с неговата рода да се запознавам, като те са по-наблизо, ама беха без микрофони и не ги отразих)
После рече, дали друг искал нещо да рече, ама никой не щя да рече, та пущиха друга патриотична песен.
От достоверни източници разбрах, че същите емисари са пътували из цялата страна с МОСКВИЧ, което е досущ похвално.
(Не знам защо ми напомниха за Кириак Стефчов, ама сигурно щот бех с гръб кога и говореха)
Ама ми развалиха ми съботата тия мискини дееба. Тва при предишните кметове никога не са беше случвало. Тогава който искаше да си държи речи, си го правеше в местният психодиспансер….
#БъдетеЗдави_и_Наздраве ?????

Ехх, къде съм АЗ, къде те вий….
Споделям Връзка към Запис от преди 21!!! години – Първото ми участие в Национална Телевизия – bTV – 2001 г. в предаването „Искрено и Лично“ на тема „Неграмотни ли са ЖУРНАЛИСТИТЕ“ ??? ((Ловко представено като „Неграмотни ли са Вестникарите“ , излъчено на 12 октомври 2001 г.
Водеща – Миглена Ангелова. Освен мен, гости бяха и журналиста във в-к Дневник тогава – Стоян Витанов , Диана Кънчева – 24 часа.
Забавен факт е, че предаването беше на запис, но имахме „обаждания от зрители“ ? ? ?
Друг забавен факт е, че до сега не можех да си намеря касетката със записа, но най-неочаквано я открих в един стар кашон със списания и я дигитализирах и го споделям с вас.
Споменаваният в предаването ( с 3 негови цитата започва предаването) сайт „Бест 24 гафа“ – беше създаден през 1999 г. и все още съществува като архивен
Пак тук (на 25-тата минута) ще видите, колко съм бил прозорлив още тогава и съм предсказал дори СТРАШНАТА работа от преди 2 г.
Приятно гледане….
#БъдетеЗдрави_и_Наздраве ??

Не искам
аз власт,
нито пари.
Не искам
имоти
и вещи.
А само едничнко,
смешно дори,
единствено
мъничко
нещо

Когато отиде си
бавно нощта
и слънцето
кротко изгрее,
аз пак
да отворя
сутрин очи
и още
поне ден
да живея!!!

Габриел Радев

Щом на някого помагаш
без да моли за това,
заслужаваш не тояга
ами бой и даже – Два.

Ако често във живота
слагаш другите пред теб
заслужаваш не тояга
ами бой и даже – Пет

Време е да се погледнеш,
ако трябва – помисли
но прави така нещата,
че доволен да си Ти

Може някой да се сърди,
друг да почне да страни,
но на всички използвачи
няма как да угодиш

Напрягат ли те хора
или отношения
бъди далеч…
без угризения.

Празно
празно
празно
липсва нещо
в мен сега.

Малко празно
или много?1?
Или мъничко…
тъга?

От морето ако вземеш
капка, две или пък три
То дори не ще усети,
че безкрайни са
… почти

Но когато от човека
падне мъничка сълза
ако идва от сърцето
ОКЕАН е, даже – два!

В спомен, стих или във песен,
нека помним наш’те близки,
че макар и да ги няма,
ние знаем, колко липсват.

(Габриел Радев)
Днес се навършва 1 година, откакто тате почина.

Пазарджик е моят град
тук съм аз роден
тук се будя и се трудя
всеки хубав ден.
 
Тук за пръв път съм проходил
и съм казал „мама”
и за мен на тоя свят
град по-хубав няма.
 
Ако искате – елате,
каня Ви на гости,
имаме река и слънце,
че и даже – Остров.
 
Кръчми, барове, кафета
има колко щете,
но направо да си кажа –
и пари вземете ?
 
Хубави сме в този край
извода е ясен
ще запазите от тук
спомен най-прекрасен.
(с ужасен също има рима)
 
Габриел Радев

Актьори сме всички
в едноактна пиеса
но нито сме цар,
нито принц, ни принцеса.

Играем в театъра
колкото можем
по таен сценарии
от друг ни наложен.

И мъчим се даже
да бъдем различни,
на сцената днешна
с изяви отлични.

Обаче… сюжета
дори и не знаем
но въпреки всичко
поне се стараем.

За жалост – накрая,
завесата пада
и само във спомен
играта остава.

(Вчера напусна сцената на живота моят приятел и Главен редактор на Първата ми стихосбирка – Спас Спасов. Да бъде светъл пътят му в отвъдното)