И ПАК хора като Христо и ген Наско ще дойдат в Пазарджик да хапнат Италянски сладолед пред Часовника, после Ицето „геройски“ да се снима с тилифоня, как дири Пеевски, а малко по-късно с гругаря Минеков, да се върнат от пазара с 2 чанти зарзават за вечерната салата. Мил му е Пазарджик на Ицето, също както плажа Росенец на чичко му Меди.
Щом на някого помагаш
без да моли за това,
заслужаваш не тояга
ами бой и даже – Два.
Ако често във живота
слагаш другите пред теб
заслужаваш не тояга
ами бой и даже – Пет
Време е да се погледнеш,
ако трябва – помисли
но прави така нещата,
че доволен да си Ти
Може някой да се сърди,
друг да почне да страни,
но на всички използвачи
няма как да угодиш
Напрягат ли те хора
или отношения
бъди далеч…
без угризения.
Празно
празно
празно
липсва нещо
в мен сега.
Малко празно
или много?1?
Или мъничко…
тъга?
От морето ако вземеш
капка, две или пък три
То дори не ще усети,
че безкрайни са
… почти
Но когато от човека
падне мъничка сълза
ако идва от сърцето
ОКЕАН е, даже – два!
В спомен, стих или във песен,
нека помним наш’те близки,
че макар и да ги няма,
ние знаем, колко липсват.
(Габриел Радев)
Днес се навършва 1 година, откакто тате почина.
Пазарджик е моят град
тук съм аз роден
тук се будя и се трудя
всеки хубав ден.
Тук за пръв път съм проходил
и съм казал „мама”
и за мен на тоя свят
град по-хубав няма.
Ако искате – елате,
каня Ви на гости,
имаме река и слънце,
че и даже – Остров.
Кръчми, барове, кафета
има колко щете,
но направо да си кажа –
и пари вземете ?
Хубави сме в този край
извода е ясен
ще запазите от тук
спомен най-прекрасен.
(с ужасен също има рима)
Габриел Радев
Актьори сме всички
в едноактна пиеса
но нито сме цар,
нито принц, ни принцеса.
Играем в театъра
колкото можем
по таен сценарии
от друг ни наложен.
И мъчим се даже
да бъдем различни,
на сцената днешна
с изяви отлични.
Обаче… сюжета
дори и не знаем
но въпреки всичко
поне се стараем.
За жалост – накрая,
завесата пада
и само във спомен
играта остава.
(Вчера напусна сцената на живота моят приятел и Главен редактор на Първата ми стихосбирка – Спас Спасов. Да бъде светъл пътят му в отвъдното)
Tweet на другаря Бил Гейтс
„2021 беше невероятно трудна година за много хора, Включително И ЗА МЕН, но има причини да бъдем оптимисти, че 2022 ще бъде по-добра: “ – Бил Гейтс.. /спечелил „само“ 26 милиарда тая година“ – Дали е продал повече Windowsi за да ги спечели, как мислите?/
Не бъдете като Били?, а #БъдетеЗдрави_и_Наздраве ??
Плача със сълзи…. ?Да му съберем некой лев?
Източници:
2021 was an incredibly hard year for many people, including me, but there are reasons to be optimistic that 2022 will be better: https://t.co/BxF6Q4K9Mq pic.twitter.com/C0SdhYxKg8
— Bill Gates (@BillGates) December 8, 2021
https://www.forbes.com/billionaires/?utm_campaign=sprinklrForbesMainTwitter
Да изпълня едно позакъсняло „обещание“, за което случайността ме подсети.
Преди около половин година, беше преиздадена (след 11 г.) книгата „Историята на Звездния старейшина и Документите Тера“.
Още когато излезе първата книга, през 2010 г. невероятен низ от синхроничности ме свързаха с тази книга. Имам я подарена и от Издателите и от Печатницата и е трудно да се опише. През годините съм подарил над 15 екземпляра от тази книга на приятели и всички са били страхотно очаровани от това, че прочетеното в нея е потвърдило и разширило познанията, които само са мислили, че имат.
Както казах и в участието си в „Реалност?“, при Еленко Ангелов (https://youtu.be/oHqIDI_x8Fk) преди 6-7 м., не вярвам в случайности, а в синхроничности.
И понеже 3 пъти вече ми се случва да цитирам, реших да споделя с ВАС този НЕнужен ФАКт:
Петко Р. Славейков, поискал 1000 (през 1873 г.) гроша заплата за година, като учител в училището в с.Михалци (Търновско), на което Кмета и селяните(чорбаджии) му рекли :
/Особено ми е важно мнението Ви за Иванчо Хаджипенчович/ и сичкото ли ни е било наред от 681 г. до сега и КОЙ ви пречеше да сте Чорбаджии и изедници народни?Днес било ден за Размисъл. Та затова мисля, да пия една ракия и да поглаголствам, примерно, как целокупният Български народ обича да има 1 ден в годината за нещо си. Един ден – на Жената, само тогава да са прай, че я обича. Един ден – да му е Новата готина. Един ден – да Влюбен. Един ден да се сети, че някой си имал Рожден Ден. Един ден да се сети, че някой бил умрял… Абе обичаме си ние дните.
Седя си таз вечер, другари и си мисля, как може да съм толкова прост, тъп селянин, как може да съм такъв задръстен Ганювец и балкански субект и да не възприемам Европейските и Световни ценности, ами се дърпам като магаре на мост и като кандидат-депутат от Министерски пост?
Кафе не мога да пия като белите хора ми седя досущ някой клошар на пейките на слънце, ни в кръчма мога да ида, ни в нощен бар, ни на курорт като моите приятели.
Ходя с някакви маски в магазина като Ханибал Лектър и се озъртам като престъпник, с хората не се здрависвам и на гости не ходя.
Заплатата ми като на безработна чистачка и се чудя на кой камик вода да сипя и кои кренвирши по-евтини да взема.
Другари и другарки (малките другарчета да не четат, че е за 18+).
Освен да пиша, язека обичам и да чета, ама поневгаш и избирателно.
Обаче – сичкото прогресивната общност (и от двете страни на барикадата) си има нейно си мнение… а аз си нямааааххх.
А то човек без мнение е като мнение без човек. Дали отпред, дали отзад – все липсва.
И начи реших са – ще имам и аз мнение, ако трябва – платено.
Наточих 1 кило кръв, 1 литър урина и 1 кг.. онва таковата, фекалии и търча, да ги давам, да ми кажат, какво мнение да имам, демек – от към кой лагер съм най-подходящ, според науката. (дадох и 1 шише ракия, за всеки случай, че не се знае знае ли се)
Животът е странен,
не искаш,
но пак
внезапно те среща
с пореден глупак.
От всичко разбира,
направо е
цар,
а даже не знае
какво е буквар.
И уж ти говори,
пък сякаш мучи,
и влажно те гледа,
с говежди очи
Направо се чудиш,
ядосан,
вбесен
какво да направиш
със този кретен
Обаче…
не бързай
за малко поспри,
че май пък за него
глупака си ти.
/ Габриел Радев /