9 май, ден на победата над Германия и ден на Обединена Европа
Песен поздрав от любимият ми за последните 3 месеца певец – Симеон Слепаков.
От доста време тествах бета версията на Firefox 19, а от няколко дни тя вече е официална. Официално изреваха и доста мой клиенти, които интензивно използват отварянето на PDF файлове директно във прозореца на Firefox.
Не че не ги отваря, отваря ги, но яде букви, цифри, знаци и какво ли още не, независимо дали е на кирилица или латиница.
И всичко това поради факта, че са вградили собствен интерпретатор за PDF файловете, който явно не е чак толкоз изпипан.
Решението? Елементарно 🙂 На PDF файловете се задава вместо Preview In Firefox, да използват Acrobat in Firefox.
При тези с български интерфейс е Инструменти>Настройки
При тези с български интерфейс е Приложения>Преносим формат за документи (PDF)
При тези с български интерфейс е Използване на Adobe Acrobat (в Firefox)
Хобито ми е такова, че от време на време си местя разни сайтове, форуми и т.н.т от един хостинг на друг. Обикновено работата се свежда до 5-10 мб бази данни и 20-30 мб данни. (Е случвало ми се е и 700 МБ база данни + 4 гБ файлове, но това са изключения, за които може би друг път ще разкажа).
Процедурата е лесна и почти безинтересна.
Копират се файловете при мен, прави се експорт на базите данни и после всичко се качва обратно на новият сървър. В повечето случай манипулацията отнема не повече от 20-30 минути и единственото което остава е да изчакаме да се опреснят DNS-ите.
Обаче, както знаете, най-лесно се объркват лесните неща. Преместих аз форума и сайта (става дума за www.sandacite.com), пренастроих DNS-ите, базичката – няма и мегабайт (сайта е все още нов), файлчетата и доволен си сипах една заслужена бира. Има още
Забавно е да се припомни, че на тази дата преди 70 години /1943-та/ списание Тайм /Time magazin/ са избрали Йо̀сиф Висарио̀нович Ста̀лин /იოსებ ჯუღაშვილი/ за Човек на годината 😉
Е, не че 5 години преди това не са избрали Адолф Хитлер, за човек на 1938-ма година.
Лошо няма, важното е, че журналистите са обективни. Пишат едиствено и само истината … за този който е на власт.
Малко преди Коледа ми подариха този рядък немски компютър
AlphaТronic, производство на Триумф-Адлер /TRIUMPH ADLER/
Годината на производство е 1980
Процесора е NEC 8085, 4 Mhz
Памет: 48К
има 2 флопидискови устройства, а операционната система е била CP/M /модифицирана за 8085 процесор/
По случай пълното възстановяванет на старият раздел – Вицове ето един актуален
График на празниците през декември:
20 декември – подготовка за Края на света
21 декември – Начало на Края на света
22 декември – официално празнуване на Края на света
23 декември – край на Края на света
24 декември – почивка след Края на света
25, 26, 27 декември – Коледа
31 декември – Посрещане на Нова година
3 януари – Празнуване на Край на света по Стар стил
Е, дойде ми и това на главата. Благодарение на велик карък, младежът дето ми хоства сайта /няма да му споменавам името, да не му правя реклама/ се оказа с 4 (четири) счупени харда 🙂
Аз нали съм наивен, разчитах на неговите архиви, той като по-уверен, разчиташе на 4 диска да му пазят сайтовете и Бекъпите.
Е, поне базата данни е запазена, тези дни ще опитам да налея наново снимките и файловете които съм качвал през последните 2 годинки, но нищо.
Вече ще си правя архиви и при мен.
Скоро се надявам и сайта и форума да заприличат на старият си вид, само вицовете от последните 6 месеца ще трябва да ги качвам наново 😉
Както съобщават днес в блога си Microsoft, компанията вече ще е с ново лого:
което щяло отговаря на концепцията за новият Метро-стил.
Аз пък се сетих за българката поговорка „Преоблякъл се Илия, огледал се – пак в тия“, но пък и другата „Вълкът козината си мени но не и нрава“ също май е подходяща за случая 🙂
(едно пътешествие, извършено през лятото на 2011 г. по гори, реки и равнини)
Част II – Деветашката пещера
(държа да отбележа, че пътеписа е извършен на основата на посещението ми през месец август 2011 г, доста преди да се снима там продължението на филма „
Опитахме се да половим кефали по р.Осъм, но дали мястото не беше подходящо, дали времето /14 часа следобед/ но нямахме голяма слука – няколко дребни рибета.
Все пак начесахме крастата и решихме да отделим малко време и за обогатяване на туристическата ни култура.
На няколко метра от моста, където се бяхме отбили за риболовстване стърчеше табелата за Деветашката пещера
Последвахме указателната стрелка и след 200-300 метра се озовахме пред следващата указателна такава.
(едно пътешествие, извършено през лятото на 2011 г. по гори, реки и равнини)
Част I – Всички пътища водят до Троян
Дълго време планирахме с един приятел пътуване, което трябваше да ни отведе до устието на р. Янтра. Гледахме снимки, изчислявахме маршрути и най-после дойде времето, когато и двамата можехме да отделим една седмица от работния процес.
Идеята ни беше така да организираме маршрута, че да имаме максимален брой риболовни опити с мухарките (Fly Fishing).
Та опретнахме се рано-рано към 14 ч. на 3 август /сряда/, натоварихме багажа и с бодрата песен „Пред нас са блеснали житата“ поехме по магистрала Тракия. Има още
(или как простотията ни чака още от границата)
От дълго време се каня да напиша пътепис, описващ приключенията ми с един приятел през това лято.
И не че нямам време, просто още не съм избистрил преживяванията, пък то като погледнеш – скоро ще дойде време за нови пътешествия и пътеписи.
Но един епизод от 7 дневните ни скитания през половин България не ми дава мира и смятам да го споделя с Вас.
(В резюме, имахме идея да прекараме 2 дни на устието на р. Янтра при р.Дунав. от дясната страна, но обстоятелствата ни принудиха да изберем място, на 1-2 километра от лявата страна. Тръгнахме на 7 август 2011 г. рано сутрин …)
Още предишната вечер, бяхме провели няколко телефонни разговора с един приятел на Пешовият баща (бай Тодор) и знаехме горе-долу маршрута….
След като моста за с.Кривина се оказа в ремонт, направихме кратко съвещание и поради липса на друга възможност свихме на ляво по пътя за дясната част към устието на р.Янтра.
Джипът бързо поглъщаше километрите, щото пътят гладък, равен и почти нямаше дупки, ями и препятствия, та затова след кратко лутане, пресичане на вече минали пътеки и за около 40-тина минути видяхме в далечината и „Паметника“ за който ни бяха предупредили и който беше отправна точка за търсене на бай Тошовият приятел. /Това е паметника издигнат на мястото, където четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са преминали р.Дунав на 7 юли, 1868 г./