Според последни проучвания, фразата води началото си от този виц:
Отишъл един шоп на пазар, продал си кравата и както е редно – седнал да полее добрата сделка. Докато се черпел, минал един негов съселяни и решили да се прибират заедно към село.
Крастава жаба, изт. Wikipedia Marek_Szczepanek
Тръгнали те към село, вървели, говорели, нещеш ли – гледат на пътя една жаба.
Този израз е станал нарицателен за прекалено сурови мерки или закони които се прилагат.
Наименованието идва от името на Драконт или Дракон (гръцки: Δράκων [ˈdra.kɔːn]) – първият законодател в Атина (VII в. пр.н.е).
В наказанията, предвиждани в написаните от него закони, на главно място било смъртното наказание, което се прилагало за светотатство, кощунство, предумишлено убийство и … дори за такива наглед дребни престъпления като безделие или краденето на плодове и зеленчуци от градина. Факт е, че самите закони били написани така, че да опазват правата главно на малобройните управляващи. Има още
император Веспасиан, източник: uchicago.edu
Твърди се, че фразата принадлежи на римският император Веспасиан (69–23 юни 79)
Като главен източник се посочва цитат от книгата на Гай Светоний Транквил „Дванадесетте цезари“
Когато сина на Веспасиан – Тит упрекнал баща си, че е обложил с данък и градските тоалетни, той взел шепа монети от ковчежето пред него, поднесъл ги под носа му и попитал:
– Това мирише ли ти?
– Не, отвърнал Тит.
– А все пак, тези пари са от урината.Светоний – Дванадесетте Цезари, Веспасиан 23(3)
Почти същото разказва и друг историк –Дион Касий Кокцеан в книгата си „Историята на Римската империя“
(5)И за Тит, който изразил възмущението си от данъка, наложен на обществените писоари. Той (Веспасиан) вдигна няколко златни монети, събрани от този данък и му каза „Виж синко, нима те имат някаква миризма?“
Дион Касий Кокцеан в книгата си “Историята на Римската империя“ 65.14
Тук обаче трябва да направим кратко разяснение, какво и как точно е обложил Веспасиан, защото това което е било повече от ясно на тогавашните историци, на съвременния човек е повече от мътно.
Тааа… в древния Рим, достъп до тоалетните (по всякакви нужди-малки, големи и още по-големи) са имали само тези, които са могли да си заплатят за това (т.е – богатите). Низшите прослойки са уринирали в глинени делви, поставени около тоалетните.
Урината от тези делви се събирала в резервоари, от където по-късно майсторите занаятчии я използвали като основен материал за различни химични процеси:
– танина – от кожарите, за обработка и боядисване на кожи;
– амоняка – от перачите, за да избелват пожълтелите вълнени тоги.
Точно заради тях императора въвел така наречената Такса урина (lat: vectigal urinae), за да не я потребяват безплатно занаятчиите.
И точно от тази такса били събраните пари, които помирисал синът му.
Чрез тази рубрика смятам да хвърля светлина към корените на някои крилати фрази, за които малко хора са се замисляли от къде идват и ги отдават на умствените напъни на популярни личности.
Паре нема, действайте
(фраза, погрешно приписвана на китариста на Куку-бенд, Георги Милчев-Годжи, заради една песен)
Действието се развива през 1850-70 година, когато са се сформирали български чети в Македония за освобождаване на България от Турско Робство.
Та пратили комитите двама по-окумуш четника до Истанбул да проверят как могат да се сдобият с оръжие. След време получават депеша (телеграма демек):
– Оружие има много и е убаво. Ала сакат паре или дупе!
Отговорът бил с прости и ясни инструкции :
– Паре нема, действайте.
„Робко 01“ e български учебен антропоморфен робот (робот-ръка) с 5 степени на подвижност. Разработен е в ИТКР-БАН с цел обучение по роботика и кибернетика. Проектиран за работа с „ИМКО-1“ и последвалите го „ИМКО-2“ и „Правец-8“. – Wikipedia
Преди 20-тина години беше доста на мода в училищата и съм прекарвал бая часове в опити да го натренирам как да взима и поставя кутийки и други дребни предмети.
Благодарение на Пламен, вече го имам в колекцията си.
Ето и още една антика от колекцията – Macintosh SE, подарена ми от Пламен.
Пуснат в производство през 1987 година, с процесор Motorola 68000, 8 MHz, стандартно с 1 MB (моят е с 4 МБ, повече не може)
Сложих му и един 200 мегабайтов диск, и ОС 7.5.5 /На Български, както е видно от снимките/
По молба на множеството зрители, започвам лека-полека да качвам снимки на старите си компютри в раздел КОЛЕКЦИЯ
Ейбрахам Линкълн, шестнайстия президент на САЩ, известен с какво ли не.
Ето малко не-много известни факти
Таааа… както се оказва, когато не можеш да управляваш дори 2 крави, кандидатирай се за Президент … до дупка.
Милиони хора се управляват къде-къде по-лесно от 2 хайванчета.
Приятно ме изненада новия ми фотоапарат Canon PowerShot SX20 IS (с който се похвалих преди в темата Всяко зло – за добро), поне що се отнася до издръжливост на батериите.
Когато го купих, се колебаех какви точно батерии да избера и накрая реших да взема комплекта Camelion зарядно заедно с 4 батерии х 2400 мА. Равносметката е 696 снимки, около 30 мин клипчета + сумати ровене по менютата, от което съм повече от доволен.
Иначе самият фотоапарат не е лош, особено след като разбрах, че при снимки на закрито не бива да се разчита в никакъв случай на автоматизацията (навик, който бях придобил от старият ми G5)
В момента си го държа на режим P с максимално ISO 200 и всичко си е наред вече със снимките 🙂
Поредният пример, защо е нужно да се прави профилактика на компютъра поне един път годишно.
Донесоха ми този с оплакването, че ‘леко бръмчи’. Бръмченето се оказа от вентилатора на захранването, но реших да погледна и вентилатора на процесора.
На пръв поглед, не изглеждаше чак толкоз зле. Вторият поглед обаче ми доказа, че не съм бил прав 🙂
Много обичам да си пазя разни бележки, записки, чернови и прочее. СМС-ки също обичам да съхранявам (поне докато не сменя телефона). Но най-обичам да пазя LOG файлове от разговорите си по разни комуникационни канали /FIDO, IRC, ICQ и т.н.т/
Това обаче не ме прави злопаметен. Например, ако някой ми е направил мръсно преди години, мога да му го върна, да забравя и после пак да му го върна (това в кръга на шегата). Също така много обичам да помня, когато някой ми е обещал нещо. Както е казал народа – Обещаното е като наследство, търси се до край 🙂
Повод за днешното ми словоизлияние (с цитиране в последствие на гореупоменатите СНРС (Събрани неспециални различни сведения) ) е коментара на моя добър познат от години Стелян Атанасов, в темата Баланс °
Замислих се наскоро, защо само сред славянските народи съществува обичая, госта да се посреща пред прага с хляб и сол? Според Wikipedia това е:
В страните със славянско население е позната със следните имена:
- на руски: Хлеб-соль
- на украински език – Хліб-сіль
- на български: Хляб и сол
- на македонски книжовен език: Леб и сол
- на хърватски: Kruh i sol
- на сръбски: Хлеб и сол
- на полски: Chleb i sól
- на чешки език – Chléb a sůl
- на словашки: Chlieb a soľ
Два неславянски народа, също използват тази традиция – литовците и румънците, които го приемат вследствие дългогодишното съседство със славянските народи.
Както виждате и звученето е еднакво и обичая при всички. Да видим какво обясняват по-нататък: Има още
Избягвам да пиша по политически теми, не защото няма какво да кажа, а напротив – защото няма да ми стигне мястото, нищо че сървъра е голям.
Е днес обаче не се сдържах. За пореден път доказано компроментираният ни ‘премиер’ вместо да разбере най-накрая, че не става за тая работа почнал да ръси мозък.
На бай Тошо поне му пишеха речите, та рядко се случваха издънки, ама сегашният явно не е прихванал полезните привички от него.
Няма да коментирам и без това нашироко коментираната тема кой кого подслушвал и защо. Който може да мисли си е направил вече изводите.
Фрапиращо популистко и говорещо за нивото на управление е обаче това изречение от днешното изказване на любимият ни ръководител:
Според него свързването на фискалните апарати на бензиностанциите с НАП е ужилило много хора и неслучайно 20 години това не се прави.
Справка , бТВ, Мениджър.News, Блиц и къде ли още не
