Архив на категория: За любознателните

Буболечки

В стомаха вече няма пеперуди,
заместиха ги някакви молци,
и някак си не трепкат чувства луди,
а сякаш ми подскачат скакалци

Уж бяха тези пеперуди вечни
и мислех, че ще пърхат цял живот
надявах се с любов да ги нахраня,
във краен случай – даже и с компот.

Какво се случи, нямам си идея
със тези твари май не се разбрах
дали да плача или да се смея,
че с вярната диета не успях?

Доволен съм поне, от нещо друго,
което искам с вас да споделя,
че бръмбарите като малко чудо,
все още шават в моята глава
/ Габриел Радев /

Мислене!

Не знам защо си мислят много хора,
че съм наивен, даже прозаичен,
но малко ще ви поговоря,
за да не бъде спора някак личен

Недейте ме използва като метър
за да измервате си чувства ваши
аз еталон съм, но за нещо свое
а не това, което вас ви плаши !

Малцина знаят или даже могат,
със мен да седнат на едната маса,
за теми най-различни да говорим,
без да се чувстват от различна класа

В това вина аз просто нямам,
че всеки ме поема колко може,
и стихове не пиша аз на сила,
а само, ако много се наложи
/ Габриел Радев /

Усмихнат край

За усмивката няма депозит,
няма лихва и даже акциз,
няма как под дюшек да я сложиш,
тя отлита си …… само за миг

Запази си усмивката твоя,
още месец, а може би три
и когато книжлето излезе
то тогава ми ти заплати

Ако в себе си нямаш налични,
просто даром една си вземи,
и когато усмивката дойде
своят кредит така си плати.

Щом направил съм нещо такова,
че да идва усмивка при вас,
споделете я с другите хора
нека бъдат и те като нас

/ Габриел Радев /

Възникна снощи, като реплика на Nikolinka Chobanova и смятах, да остане за публикуване в книжката само, но заради желанието на Станимир Куюмджиев го добавям и като публикация тук – желанията на клиента /пардон, читателите/ е закон

/дублирам си публикациите от FB за приятели, които не участват в социални мрежи 😉 /

Време

Вече няма какво да говорим,
всички думички някак мълчат,
всичко казахме, даже не спорим,
всичко вече навява ни хлад

Ама помниш, как беше приятно,
как обсъждаме разни неща,
часовете минаваха кратко,
и къде ли това отлетя?

Все запълнени с работа дните,
все не можем дори вечерта,
все си пречим със нещо самите,
все уж има по-важно сега.

Днес ще имаш ли лъжичка време,
да ми заемеш, щото аз го свърших?
Да поседим и после да поеме,
пак всеки нещо свое да си върши!
/ Габриел Радев /

Днешното стихче което написах, реших да го пусна следобедно, че разни приятели се оплакват, дето заради мен седели до 1-2 часа по среднощ, очаквайки поредното ми включване.
(то ще е може би едно от последните публикувани тук, другите – като си купите книгата.
И понеже интереса се оказа голям, цената вече ще е: 1.5 Усмивки 😀 )
Няма да имам възможност да отпечатам много бройки, та предварителните записвания ще са ми от полза 🙂

 

/дублирам си публикациите от FB за приятели, които не участват в социални мрежи 😉 /

Здравей

Едно „Здравей“, но казано на време,
едно „Прощавай“ но във точен час,
че много ли е, дявол да го вземе
което във живота искам аз?

Тъй просто е, когато обещал си,
без да те карат, сам си го решил,
да го изпълниш, иначе какъв си?
Лъжец, глупак, кретен или дебил?

Такива думи аз не бих ги казал,
не сме на избори, не съм и депутат,
и нека всеки сам се оценява,
как е постъпил с мен или със брат.

Не съм за литър или два ракия,
не бих ги искал, даже да са пет
не съм и даже за една вечеря,
ни за кафе и нито за обед.

Най-честно е, когато кажеш нещо,
да го направиш, даже да боли,
защото ако някак съм помогнал,
то май било е не заради пари. 🙂
/Габриел Радев/

Всички които се познаят, да знаят – не е писано за тях 😀
Приятели, радвам се, че ви имам и щом сме си обещали напивания, то ще ги направим, рано или късно. Приемете стихчето като шега, а и ми трябват БРОЙКИИИИ 🙂
Задействах ГОЛЯМАТА машина и подготовката за книжката ми вече е факт, което ме изпълва с радост и енергия. ?
Имам си главен и ОЩЕ по-главен редактор, имам си художник, имам и печатница, където ми предложиха сам да помагам за отпечатването, да ми дойде по-евтинко.
Един човек още не знае, но ще му се наложи да пише Анотация към книжката, а може и Предговор, не съм решил още.
Книжката ще е тъничка, 16 листа, 32 странички, но …. толкова успях да сътворя за последните 5-6 месеца. (+това последното)
Много искам преди КОЛЕДА да излезе, за да мога да Ви зарадвам 🙂 🙂 🙂

 

/дублирам си публикациите от FB за приятели, които не участват в социални мрежи 😉 /

Коктейл „Боздуган“

 

Какво виновни са ни другите
за бръмбарите в нашата глава?
Нали не те ги хранят, милите,
със разни, празни, глупави неща?

Седим, лежим и даже пишем,
споделяме във разни мрежи,
очакваме и лайк да видим
за буболечките, все още свежи …

А искаме в живота шарен
да си намерим цвят и плод един,
но кой ли ще е той – сами не знаем
и затова – вървим, въртим, вървим.

Но може да е по-различен,
да е прекрасен лайм дори!
По-важно е така да се получи,
че с него да сме по-добри.

Да си направим я салата,
я някакъв коктейл, нали?
И споделим ли го с приятел,
в живота ще ни провърви.
/ Габриел Радев/

Имах 2 реда започнати като стих, но днес, за пореден път, съдбата си изигра шега с мен и Човека с който от 10 г. нямаме шанс да се напием Elenko Angelov
Имам 1-2 синхроничности на година, днешната беше чак страшна, което подсказва, че само да ми оправят колата и отпрашвам за София
Elenko Angelov, благодаря, приятелю, че ме измъкна от ситуация, щото мислеха, че само за жени пиша

Човек и добре да живее

Човек и добре да живее,
го удря насрещният влак
и няма какво да говорим
но искам да кажа все пак

В живота ни има моменти
когато не всичко е в ред
когато дори ни се плаче
не виждаме нищо напред

Когато дори да живеем
безумство е някак почти
и само седим и тъпеем
без план, без любов, без мечти

Но ако погледнем с насмешка,
живота ни с други очи,
то значи, ще има промяна
тъгата във нас ще мълчи.

Ще видим неща най-красиви
и във теб и във мен и във тях
не бихме били вече сиви
а пълни със радост и смях.

/Габриел Радев/

Само приятели

Аз не искам така да ме гледаш,
просто няма какво да ти дам
във живота ми някак се случва,
от приятелства страдам си сам.

И забавен съм бил и чаровен,
и тъй много се смееш със мен,
и добре ти било и пак искаш
да общуваме заедно цял ден

Ти добра си и даже си имаш
доста чар, сексапил, интелект
и със теб няма как да е скучно
че намираме теми в комплект

Аз опитвал съм, няколко пъти,
има-няма, през десет лета
ама някак си, все тъй се случва
че съдбата решава сама

Но не мога да бъда двуличен,
да останем приятели само
ако нещо ти важно потрябва
имаш моето дружеско рамо.
/Габриел Радев/

Залез

Събрах топлината на залеза,
във летният падащ сумрак,
и прибрах я при мен, във сърцето,
за да сгрея със нея теб пак.

Дали ще е в късната есен,
дали ще е в зимният мрак,
щом пак малко ти огън потрябва
то подай си ми някакъв знак

Аз не съм я събирал нарочно,
топлината сама ме избра,
просто слънцето знаеше сякаш,
че това ти от мен пожела.

Топлината на залеза слънчев,
няма срок, нито годност дори
и ще чака дори със години,
да ѝ дойде момента, нали?
/Габриел Радев/

Балабанско

Дъждовна вечер, хубав край
А ние с Пешо пием чай.
Той брал го е с любов най-ярка,
а аз го пия, но със мярка

Варил го е не в чайник прашен,
поседнал на паянтов стол,
а във казан, май малко страшен,
но прави чуден алкохол

Тоз еликсир, от там потекъл,
не може всеки го разбра
поетът, както го е рекъл
„да пийна, даже да умра“

Ала от туй не се умира,
че бай Димитря си е цар,
ракията вари факирска,
що те лекува, като цяр.

Така се знаем от години,
и сме си винаги наред,
че този чай в лета и зими
го пием даже и без лед.

/Габриел Радев/

 

Участието ми на TuxCon 2018

Най-после качиха видеото от участието ми на TuxCon 2018 в Пловдив. Мен може да ме видите след 32-тата минута

Чак се учудих, колко приятно изглеждам, докато не пия, а говоря пред публика
Беше ми първо участие пред толкова голяма аудитория, но се надявах, да са им свършили доматите и развалените яйца за преждеговорившите.
С учудване установих, че младежите ме гледаха и слушаха с интерес и дори девойките в залата се смееха. След лекцията избягах бързо, да не ми налетят за автографи

Смешно?

Не си го търсил,
ама го намираш!
Онуй едничко нещо на света,
което кара те да се усмихваш
и сътворяваш хубави неща.

Дали са стихове
или картина ?!?
Дали е просто снимка от деня!
Туй нещичко навсякъде ме следва
и кара ме да пиша през нощта.

Макар и ценно,
аз не неща да го заключа
на тайно място или с катинар
защото то е винаги със мене
макар да ме изгаря като жар

Не бих желал
да си отиде,
защото прави цветен ми света,
това зрънце любов което пазя
хем малко е, хем страшно го ценя.

Не ми се свиди,
ама никак даже
със вас това да споделя
и радвам се, макар един да каже
че съм усмихнал някак си деня.

/Габриел Радев/

Приятели

Приятели

Понякога в живота идват хора,
не да ти искат нещо или да говорят
А просто ей така, да поседите,
пред потни чаши с бира под липите

Със тях не си говорите за чувства,
за мода или за изкуства.
Обаче винаги си има теми,
които да си дъвчете засмени.

Не са десетки, само двама- трима,
но радвам се, че все пак ги има.
И винаги аз време ще намеря,
дори да ме потърсят във неделя

/Габриел Радев/

12.08.2018

Море

Море
И слънце
И вълни
А времето е лятно

Лежиш
Почиваш
И мълчиш
И всичко е приятно

Вървиш
Посядаш
Идва бира
Похапваш  си добре

Полягаш
Сън
Отмора
Дошъл си на море

Разходка
Кръчма
И мезе
И….  пак сме си добре

/Габриел Радев/
15 Август 2018