Една лека перифраза (ако мога така да се изразя) на добре познатата на повечето ходили на училище преди 10.10.1989 г. от Фьодор Решетников, със запомнящото се заглавие „Опять двойка“ /Пак двойка/
Колко синхронно се вписва тя в светлината на Доклада на Европейската комисия за развитието на България през 2013 г., и защо ли пак ни писаха двойка? /сигурно щото „Ми тя учителката ме мрази“, както обичат да казват децата 🙂
Днес най-после се видя кое е спонтанен протест и кое е платен./справка – платените протести уж срещу повишението на тока през февруари-март/
Едно е само е София да излязат около 20 000 души, друго е да излязат 200 платени от ‘социалистите’ провокатори. Надявам се, тепърва новото правителство, избрано с по-малко от 1/4 от избирателите и с вазелин гласувано (вазелина го осигури от личните си запаси Волен Сайдеров, за по-незапознатите)
Доколкото обаче следя и анализирам събитията, дървените глави наБСП-ДПС-Атака няма да уврат дори цяла България да излезе на протести, зер – авансово взетите пари няма как да върнат, нали са вече изхарчени.
Дано да съм лош пророк, но очаквам все по-многобройни протести, но все по-твърдоглава позиция от сега управляващите. Достатъчно са нагли да пратят и жандармерия срещу хората, когато не им издържат нервите /а те са им на скъсване/
Избягвам да пускам политически коментари, но просто не се сдържах, да ме извиняват малобройните ми приятели, посещаващи сайта.
И малко лирично отклонение:
Я да видим дали ще познае кой е това ?
Неее, това не е новият ШЕФ на влизане в ДЕНС! Това е Реджеп Иведик, почти любим мой турски комик /любимият ми както знаете е Джем Йълмаз/
Днес, докато си разменяхме мъдри мисли с един приятел неусетно започнахме да обсъждаме и положението на България след изборите. Не знам защо, то много ми заприлича на този откъс от филма „Куче в чекмедже“
Та ако си представим, че лелките са ЕС, а ние сме Миташки се сещайте кой ще ни купи колело … друг път.
По случай пълното възстановяванет на старият раздел – Вицове ето един актуален
График на празниците през декември:
20 декември – подготовка за Края на света
21 декември – Начало на Края на света
22 декември – официално празнуване на Края на света
23 декември – край на Края на света
24 декември – почивка след Края на света
25, 26, 27 декември – Коледа
31 декември – Посрещане на Нова година
3 януари – Празнуване на Край на света по Стар стил
(едно пътешествие, извършено през лятото на 2011 г. по гори, реки и равнини)
Част II – Деветашката пещера
(държа да отбележа, че пътеписа е извършен на основата на посещението ми през месец август 2011 г, доста преди да се снима там продължението на филма „
Опитахме се да половим кефали по р.Осъм, но дали мястото не беше подходящо, дали времето /14 часа следобед/ но нямахме голяма слука – няколко дребни рибета.
Все пак начесахме крастата и решихме да отделим малко време и за обогатяване на туристическата ни култура.
На няколко метра от моста, където се бяхме отбили за риболовстване стърчеше табелата за Деветашката пещера
Последвахме указателната стрелка и след 200-300 метра се озовахме пред следващата указателна такава.
Заглавието звучи като начало на снимачен ден, само дето камера нямаше, но преживяното днес си беше точно като от филм на Гай Ричи …
Студен неделен ден, даже леко и ветрец подухва, та съвсем да ми измръзнат ушите. Обедно, мързеливо време. Точно по това време обаче, от години имаме традиция с приятели да пием кафе. /Е, днес бяхме само двама, но това не променя духа на традицията/
Та крачим ние с един приятел към неделното кафене и си бърборим обичайните глупости. Студеното време правеше походката ни по-чевръста и стигайки заведението /което между другото се намира точно в центъра на Пазарджик/ бързо се шмугнахме на топло.
Общо взето, това място го посещаваме от близо 7-8 години, почти винаги само в неделя по силата на навика. Малко, почти винаги има места, редовните посетители /поне през зимата/ са и пенсионери и младежи и случайно минали за по едно кафе хорица, абсолютно подходящо за тиха компания като нашата.
Днес обаче беше някак по-различно, още докато сваляхме якетата и сервитьорката ни взимаше поръчка, успях да забележа, че освен влюбената двойка младежи до прозореца и трите възрастни дами до тях, в кафето се подвизава и някакъв момък, в явно нетрезво състояние, който сам на себе си, но така че и другите да го чуят, обясняваше колко бил велик, как не го плашела полицията и прочее непонятни пиянски брътвежи.
Е, оцеляхме през 2011 и дочакахме 2012 година.
Да сме живи и здрави и през тази година, да има повече поводи за веселие и повече пари за харчене, а и да видим кое ще докара свършека на света в края на 2012, дали предсказанията на майте (според тъпанарските измислици на журналистите ), дали пускането на Windows 8 или нещо друго.
Приятно ме изненада новия ми фотоапарат Canon PowerShot SX20 IS (с който се похвалих преди в темата Всяко зло – за добро), поне що се отнася до издръжливост на батериите.
Когато го купих, се колебаех какви точно батерии да избера и накрая реших да взема комплекта Camelion зарядно заедно с 4 батерии х 2400 мА. Равносметката е 696 снимки, около 30 мин клипчета + сумати ровене по менютата, от което съм повече от доволен.
Иначе самият фотоапарат не е лош, особено след като разбрах, че при снимки на закрито не бива да се разчита в никакъв случай на автоматизацията (навик, който бях придобил от старият ми G5)
В момента си го държа на режим P с максимално ISO 200 и всичко си е наред вече със снимките 🙂
