Архив на категория: Без категория
Понеделник е: Тема за тонус ;)
Подаръци ще има за всички от сърце …
Не бях послушен през изминалата година, даже напротив.
Нито попарката си изяждах сутрин, нито бях вежлив през деня …..
Днес обаче Жоро Чорбаджийски ми се яви във вид на Дядо Коледа – набута ми старият си PowerBook G4-17″
и аз нали съм добро другарче – какво да правя – взех го 🙂
Предколедно :)
Всяко зло – за добро
Преди точно 7 години си закупих за немалката тогава сума от 1600 лв фотоапарат Canon Powershot G5
Много и добри снимки съм направил с него, но … както се казва – всяко нещо си има начало и край (само салама има два края).
Та при гостуването ми в Троян, след един нещастен опит да си направим групова снимка, фотоапарата падна и обектива му стана неизползваем.
В пристъп на ентусиазъм се опитах да го разглобя и поправя (бях намерил и пълно ръководство), но за жалост, след като се получи тази картинка
реших, че няма смисъл да се опитвам да съживявам мъртъвци.
Е, след малко размисли, много броене на стотинки и четене на рецензии, вече съм собственик на новичък Canon PowerShot SX20 IS
Да видим той колко години ще устиска 😉
FIDOnet- що е то?
Във връзка с вчерашната публикация постъпи при мен запитване от една мома, споделям го за тези читатели у които е възникнал същият въпрос :
Момата:
-какво е фидо
Аз:
едно време (преди 15 г) немаше Интернет, а т.нар BBS, некъв пич си пуща компа, слага един модем и други пичове набират телефона, модема отговаря и те са роват на първия в компа
по-ербап пичовете имаха няколко входящи линии и тогава можеха да влизат повече от един отвънка
Та по-после са яви една друга система, дето са явява нещо кат сегашните форуми. Само че влизаш, теглиш писма и съобщения и излизаш (телефона беше скъп)
Пишеш-бришеш отговори, на другия ден пак набираш телефона на ББС-а (Влизал съм и в Софийски и във Варненски) и докато теглиш новите съобщения изпращаш приготвените от напреж.
Те това беше FIDO-to.
––––––––-
Като за блондинка май е добре обяснено 😉
Петък е! Ама 13-ти.
Не знам дали е забавно, но
Пусти мързел
Петък е!
Промяна
От известно време спрях да си мисля „ама какво ще си кажат хората“ и започнах да си се държа естествено пред всички. (не че преди съм бил някаква твар подмолна, но все пак съм спестявал понякога на хората около мен какво точно мисля)
Казвам това което мисля, дори да е просташко понякога (истината боли, но това не я прави по-малко истина).
Повечето приятели даже не забелязват, други хора ме гледат странно, трети пък констатираха „абе ти си бил много забавен„.
Факт е, че не успявам да постигна този върховен ефект винаги и пред всички, но нали тепърва прохождам 😉
И все пак – усещането е доста приятно. И ми е леко на душата някак.