Да спрем играта,
хайде стига вече,
това разбра се
че не е „Не се сърди човече“
Да спрем играта,
без лъжи и без преструвки,
без чувства празни
и изкуствени целувки
Да спрем играта,
вече няма драма,
че нито аз съм Пешка
нито ти си Дама
Да спрем играта,
за да започнем нова,
че щом сърцето търси,
то душата е готова.
(Габриел Радев)
В живота така е,
не знаеш коя е
жената, вратата, бедата
На ред все отваряш
дори се повтаряш,
но често уцелваш гредата
И правим ний грешка
но нека с насмешка
да пробваме още съдбата
Ще има болежка,
цицина и смешка
щом още си търсим белята.
Когато приключим
дано да сполучим
поне да е цяла главата 
( Габриел Радев )
Беше ме яд
на целият свят
и празно ми беше
в душата
Но щом те видях
веднага разбрах,
пак с мен си играе
Съдбата
Безмълвен те гледах,
стресиран и плах,
със вкус май горчив
във устата
В нощѝте не спях,
че буден стоях
и мислех за теб
във кревата.
Очаквах да бъда
отново в заблуда,
да дойде отново
тъгата
И прав се оказах,
защото разбрах,
пак срещнах Жената
с метлата
Е, нищо – добре,
опитах поне,
без яд са ми вече
нещата
( Габриел Радев )
След като раздадох близо 450 книжки на приятели, познати и случайно попаднали ми жертви, се наложи да напечатам още 500 броя 🙂
И по този случай:
Габриел Радев
Ви кани, да присъствате на
ПРЕДСТАВЯНЕ
на първата му книжка
Не мога,
нямам право да те спирам
да ми наливаш вино и ракия,
и аз към теб ще бъда реципрочен
нарязвайки луканка и туршия.
Та иначе защо сме се събрали,
и седнали сме на едната маса,
нали не да делим сега имоти,
или да се вайкаме „ах, долара срина са“
С приятели ухилени насреща
аз винаги съм някак си орисан
дали е на кафенце късо и водичка
или пък пред тава с прасенце слисан!
И искам пак аз нещо да ви кажа,
когато позитивен си в живота,
отсреща винаги ще се покаже
човек, добър, а не със сопа.
По-лесно е, когато сме взаимни,
и ти на мен и аз на теб да съм полезен,
почнете днес деня си със „Здравейте“,
за да го запомните със „беше ми чудесен“ 
( Габриел Радев )
Днес няма да изпращам
Валентинка,?
не съм направил,
няма за коя,
но ще напиша,
стих за анонимка,?
оставайки таз вечер у дома ?
И хич не мисля
аз да негодувам,
че в къщи
ще си бъда сам,
със две-три чаши
смятам да потача,
пак празника на Трифон Зарезан.???
Че празници
в живота има разни,
дали с другари
или с някой друг,
все повод хубав,
нека си намерим,
хей тъй, на лошото напук ??✌️
( Габриел Радев )
Пристигна !!!! Книжката пристигна (за 7 дни) до най-далечната за сега дестинация – Дъблин, ИРЛАНДИЯ и зарадва моя приятел Стоил Василев Бързаков (който пък спази обещанието си и се снима НАХИЛЕН с нея )
След Хайделберг (Германия), Англия, Италия, Испания, София, Варна, Ямбол, Добрич, Плевен, Пловдив, Троян, Ловеч, Стара Загора, Бургас, Лесичово, Мало Конаре, Динката, Церово, Калугерово, Щърково, Боримечково, Панагюрище и други страни /но дадена лично/ 
Скоро се надявам да прелети и Океана
??????
Има ли смисъл
сега да говорим
и да обсъждаме
чужди постъпки
Нали сме си близки
и с теб си споделяме,
нашите,
детски понякога
тръпки …
Че всеки различен е
шантав, особен
и търсим любов
в самотата
И трябва ли винаги
вечно да спорим
когато са ясни
нещата?
Животът е кратък,
а „утре“ – далече,
но всичко ще бъде,
усмихни се – човече 🙂
Днес хубав ден е, няма и да крия,
че с Петър пак сварихме си ракия.
От грозде ароматно и добро,
но правейки го първо на вино.
Изчакахме го доста време,
но трябваше то дъх да си поеме,
да може после лесно от казана
на струйка тънка да тече в буркана.
Сега ще я затворя в бъчва стара,
да полежи таз хубава отвара,
пък подир месец или три,
ще я опитаме с приятели добри.
Моля да се разпознават в това стихче само хора, с които пия
ракия;)
А пък за данъчните да кажа, всичко е художествена измислица, да не дойдете да ми искате акциз
Нова година, пак
Пристига поредната Новата Година
с поредни надежди, с поредни мечти,
и спомени разни, от таз дето мина
за някого тъжни, за други – почти
Животът е низ от различни моменти,
а те образуват минути и дни,
които се сливат във седмици, в месец,
и всичко се движи и всичко върви…
Но нека запазим усмивките свои,
от спомени хубави, с хора добри,
със всички прекрасни приятели наши,
с които били сме в изминали дни.
И искам да мислите все позитивно
и искам да виждате само добро
защото дори да сме леко наивни
то малкото щастие идва само.
Забавно ще бъде след още година
когато отново настъпи мига
със радост да видите полза че има,
от моите искрени, детски слова.
?
(Габриел Радев)
ПРИЯТЕЛИ, 1438 лв .???
Днес на 20.12.2018 г. – ИГНАЖДЕН да отворихме с зам. кмета на община Лесичово – Веселина Милкова ‘малката кутийка’, в която, хората усмихнати от мен с книжка, ако искаха, можеха да пуснат нещо от сърце, а ДАРЕНИТЕ средства, да бъдат предоставени на „Дом за пълнолетни лица с физически увреждания Св.Петка“ с. Щърково.
Това е сумата 1438 лв, ДАРЕНИ от ВАС за тези хора, само за 1 седмица, САМО от ПРИЯТЕЛИ ???
И ето я пак малката кутийка
държа я в двете си ръце
а сякаш, че във нея има
и част от моето сърце
Тя пълна е с хартийки разни
прегънати на две, на три,
а всъщност мисля са сърцата
на всичките приятели добри
Благодаря ви, че ме оценихте
и подкрепихте в кауза добра
за да направим нещо мило
по Коледата стават чудеса
БЛАГОДАРЯ ВИ, че Ви имам, че сте толкова ДОБРИ и УСМИХНАТИ!!!!!!!!!!
????????????
Недей, не бива да мечтаеш
и знам, че за последно си решил
ама постой, не влюбвай се отново
че сам си знаеш, колко си грешил
То две тела, еднакви се привличат
е казал преди векове един Нютон
и с някаква си формула, не сложна
доказал го е с даже със закон!
Така обаче е с планети
във космоса и страшен и суров
ама когато случва се в живота
тогава май нарича се ЛЮБОВ!
За физика, говорил е човека,
а аз – за някакви мечти
но нека да я караме полека
то ако трябва – ще си проличи
(Габриел Радев)
„Силите, които придържат планетите към техните орбити, трябва да са реципрочни на квадрата на разстоянието помежду им“
Нямах намерение, но на добри приятели не мога да отказвам и затова:
Община Лесичово и Габриел Радев
Ви канят на
ПЪРВО ПРЕДСТАВЯНЕ на
малка
сНощна
стихосБирка
Което ще се проведе в сградата
на читалище „Отец Паисий -1890“ с. Лесичово
на 14.12.2018 г.
от 11:30 ч.
Авторът ще дари книжки на всички,
(коричната цена е 1 1/2 усмивки),
но вие си носете парички,
които ще бъдат дарени на „Дом за възрастни с физически увреждания – Св.Петка“ – с. Щърково
За някои добре е,
за други – все таз,
обаче в тоз ден
пък родил съм се АЗ.
Било през нощта,
къмто три, че и нещо
хем зима студена,
хем време зловещо.
Светът ме погледнал,
аз даже не знам:
– Къде съм попаднал?
– Защо ли съм там?
Е доста години си минаха вече,
сега съм едно по-голямо човече,
с полвинка от сто са ми вече летата,
но още го няма акъла в главата
По-важно е мисля, друго да има:
на маса да бъдем дори и през зима
с приятели хубави, истински, наши
и все да сме весели, все с пълни чаши!!!
БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ВИ ИМАМ!!!