Архив на категория: Забава

Майстор

Вашият коментар

 

Каквото сам си го направиш
не би го сторил никой друг,
дали ключа от къщи ще забравиш,
дали ще си удариш пръста с чук.

Ако си ловък, можеш доста бърже
да си направиш ядове безчет,
със дума или жест, дори изпуснат,
да сътворяваш глупости навред.

Талант такъв, аз знам, не всеки има,
че правиш опити да си добър,
обаче получаваш от мнозина,
порезна рана, с остричък сатър!

Със намерения добри уж бил обсипан,
към АДА асфалтираният път,
обаче още Данте го е казал,
че там такива вече не вървят.

Но няма май какво да се направи,
по-важно е да има в живота нов,
една пътечка дето Вяра дава,
със някаква Надежда, за Любов.
/ Габриел Радев /

Прическа

Вашият коментар

Не знам защо понякога будувам
и даже се събуждам, в странен час,
не знам защо, все още те сънувам,
макар да няма нищо между нас.

Не знам защо си толкова различна,
от всички други в този свят голям,
но искам да ти кажа нещо лично,
което до сега аз само знам.

Дори и цялата да си космата
или да си винаги във скъпи дрешки,
за мен по-важна е душата
и в малките ти жестове човешки.

По-важни са за мен очите мили,
и думите изречени без глас,
които дават ми все още сили
и пазят нещо топло между нас.
/ Габриел Радев /

Пазех го за книжката, но ….
натисна ми една позната на бутона мишката

Пътуване

2 отговора

Вървим заболи поглед във земята,
вървим и сякаш търсим нещо свое,
на кой проблеми му тежат в главата,
а друг пък и не знае от какво е.

Вървим забързани или полека,
вървим по равен път или по дюни,
сезона може да е пролет или зима,
а месеца октомври или юни!

Вървим си, щото искаме промяна,
вървим, а нищо се не случва,
сменили самотата с връзка нова,
а тя пак се оказва злополучна.

Дали да спрем компромиси да правим
със себе си и с чувства разни?!?
Дали да спрем и към звездите да погледнем
и да напълним си душите празни?

Да видим как луната все ни гледа,
а слънцето ни топли даже в зима
и да се влюбим да речем във Андромеда,
галактика без телескоп незрима?

Не знам, всеки си решава сам.
/ Габриел Радев /

Опит за изкачване сградата на Община Пазарджик

Вашият коментар

Днес (23.09.2018 г.) и аз направих плах опит, да изкача сградата на Община Пазарджик.
Лошите атмосферни условия, нездравата политическа обстановка и световният империализъм обаче ми попречиха да стигна до край в това си начинание.
За мен по-важното е, че ОПИТАХ, почти достигнах 20 метра, а не очаквах и 5.
Но който не опита, той няма да знае, до къде ще стигне.
Клип сниман с камера на каската:

Има още →

Буболечки

Вашият коментар

В стомаха вече няма пеперуди,
заместиха ги някакви молци,
и някак си не трепкат чувства луди,
а сякаш ми подскачат скакалци

Уж бяха тези пеперуди вечни
и мислех, че ще пърхат цял живот
надявах се с любов да ги нахраня,
във краен случай – даже и с компот.

Какво се случи, нямам си идея
със тези твари май не се разбрах
дали да плача или да се смея,
че с вярната диета не успях?

Доволен съм поне, от нещо друго,
което искам с вас да споделя,
че бръмбарите като малко чудо,
все още шават в моята глава
/ Габриел Радев /

Усмихнат край

3 отговора

За усмивката няма депозит,
няма лихва и даже акциз,
няма как под дюшек да я сложиш,
тя отлита си …… само за миг

Запази си усмивката твоя,
още месец, а може би три
и когато книжлето излезе
то тогава ми ти заплати

Ако в себе си нямаш налични,
просто даром една си вземи,
и когато усмивката дойде
своят кредит така си плати.

Щом направил съм нещо такова,
че да идва усмивка при вас,
споделете я с другите хора
нека бъдат и те като нас

/ Габриел Радев /

Възникна снощи, като реплика на Nikolinka Chobanova и смятах, да остане за публикуване в книжката само, но заради желанието на Станимир Куюмджиев го добавям и като публикация тук – желанията на клиента /пардон, читателите/ е закон

/дублирам си публикациите от FB за приятели, които не участват в социални мрежи 😉 /

Време

Вашият коментар

Вече няма какво да говорим,
всички думички някак мълчат,
всичко казахме, даже не спорим,
всичко вече навява ни хлад

Ама помниш, как беше приятно,
как обсъждаме разни неща,
часовете минаваха кратко,
и къде ли това отлетя?

Все запълнени с работа дните,
все не можем дори вечерта,
все си пречим със нещо самите,
все уж има по-важно сега.

Днес ще имаш ли лъжичка време,
да ми заемеш, щото аз го свърших?
Да поседим и после да поеме,
пак всеки нещо свое да си върши!
/ Габриел Радев /

Днешното стихче което написах, реших да го пусна следобедно, че разни приятели се оплакват, дето заради мен седели до 1-2 часа по среднощ, очаквайки поредното ми включване.
(то ще е може би едно от последните публикувани тук, другите – като си купите книгата.
И понеже интереса се оказа голям, цената вече ще е: 1.5 Усмивки 😀 )
Няма да имам възможност да отпечатам много бройки, та предварителните записвания ще са ми от полза 🙂

 

/дублирам си публикациите от FB за приятели, които не участват в социални мрежи 😉 /

Здравей

1 отговор

Едно „Здравей“, но казано на време,
едно „Прощавай“ но във точен час,
че много ли е, дявол да го вземе
което във живота искам аз?

Тъй просто е, когато обещал си,
без да те карат, сам си го решил,
да го изпълниш, иначе какъв си?
Лъжец, глупак, кретен или дебил?

Такива думи аз не бих ги казал,
не сме на избори, не съм и депутат,
и нека всеки сам се оценява,
как е постъпил с мен или със брат.

Не съм за литър или два ракия,
не бих ги искал, даже да са пет
не съм и даже за една вечеря,
ни за кафе и нито за обед.

Най-честно е, когато кажеш нещо,
да го направиш, даже да боли,
защото ако някак съм помогнал,
то май било е не заради пари. 🙂
/Габриел Радев/

Всички които се познаят, да знаят – не е писано за тях 😀
Приятели, радвам се, че ви имам и щом сме си обещали напивания, то ще ги направим, рано или късно. Приемете стихчето като шега, а и ми трябват БРОЙКИИИИ 🙂
Задействах ГОЛЯМАТА машина и подготовката за книжката ми вече е факт, което ме изпълва с радост и енергия. ?
Имам си главен и ОЩЕ по-главен редактор, имам си художник, имам и печатница, където ми предложиха сам да помагам за отпечатването, да ми дойде по-евтинко.
Един човек още не знае, но ще му се наложи да пише Анотация към книжката, а може и Предговор, не съм решил още.
Книжката ще е тъничка, 16 листа, 32 странички, но …. толкова успях да сътворя за последните 5-6 месеца. (+това последното)
Много искам преди КОЛЕДА да излезе, за да мога да Ви зарадвам 🙂 🙂 🙂

 

/дублирам си публикациите от FB за приятели, които не участват в социални мрежи 😉 /

Само приятели

Вашият коментар

Аз не искам така да ме гледаш,
просто няма какво да ти дам
във живота ми някак се случва,
от приятелства страдам си сам.

И забавен съм бил и чаровен,
и тъй много се смееш със мен,
и добре ти било и пак искаш
да общуваме заедно цял ден

Ти добра си и даже си имаш
доста чар, сексапил, интелект
и със теб няма как да е скучно
че намираме теми в комплект

Аз опитвал съм, няколко пъти,
има-няма, през десет лета
ама някак си, все тъй се случва
че съдбата решава сама

Но не мога да бъда двуличен,
да останем приятели само
ако нещо ти важно потрябва
имаш моето дружеско рамо.
/Габриел Радев/

Залез

Вашият коментар

Събрах топлината на залеза,
във летният падащ сумрак,
и прибрах я при мен, във сърцето,
за да сгрея със нея теб пак.

Дали ще е в късната есен,
дали ще е в зимният мрак,
щом пак малко ти огън потрябва
то подай си ми някакъв знак

Аз не съм я събирал нарочно,
топлината сама ме избра,
просто слънцето знаеше сякаш,
че това ти от мен пожела.

Топлината на залеза слънчев,
няма срок, нито годност дори
и ще чака дори със години,
да ѝ дойде момента, нали?
/Габриел Радев/

Балабанско

Вашият коментар

Дъждовна вечер, хубав край
А ние с Пешо пием чай.
Той брал го е с любов най-ярка,
а аз го пия, но със мярка

Варил го е не в чайник прашен,
поседнал на паянтов стол,
а във казан, май малко страшен,
но прави чуден алкохол

Тоз еликсир, от там потекъл,
не може всеки го разбра
поетът, както го е рекъл
„да пийна, даже да умра“

Ала от туй не се умира,
че бай Димитря си е цар,
ракията вари факирска,
що те лекува, като цяр.

Така се знаем от години,
и сме си винаги наред,
че този чай в лета и зими
го пием даже и без лед.

/Габриел Радев/

 

Участието ми на TuxCon 2018

Вашият коментар

Най-после качиха видеото от участието ми на TuxCon 2018 в Пловдив. Мен може да ме видите след 32-тата минута

Чак се учудих, колко приятно изглеждам, докато не пия, а говоря пред публика
Беше ми първо участие пред толкова голяма аудитория, но се надявах, да са им свършили доматите и развалените яйца за преждеговорившите.
С учудване установих, че младежите ме гледаха и слушаха с интерес и дори девойките в залата се смееха. След лекцията избягах бързо, да не ми налетят за автографи

Приятели

Вашият коментар

Приятели

Понякога в живота идват хора,
не да ти искат нещо или да говорят
А просто ей така, да поседите,
пред потни чаши с бира под липите

Със тях не си говорите за чувства,
за мода или за изкуства.
Обаче винаги си има теми,
които да си дъвчете засмени.

Не са десетки, само двама- трима,
но радвам се, че все пак ги има.
И винаги аз време ще намеря,
дори да ме потърсят във неделя

/Габриел Радев/

12.08.2018

Море

Вашият коментар

Море
И слънце
И вълни
А времето е лятно

Лежиш
Почиваш
И мълчиш
И всичко е приятно

Вървиш
Посядаш
Идва бира
Похапваш  си добре

Полягаш
Сън
Отмора
Дошъл си на море

Разходка
Кръчма
И мезе
И….  пак сме си добре

/Габриел Радев/
15 Август 2018