Архив на категория: Забава

Очакване

1 отговор

Седя и чакам те, а теб те няма.
Часовника поглеждам, час по час.
Надявах се, мечтаех да те видя,
с ръце да те докосна исках аз

Треперя целия, стомаха се бунтува
В главата ми е някаква мъгла
Но срещите с тебе ми се струват,
най-скъпото богатство на света

А толкова за тебе аз направих,
понесох сякаш хиляди неща!
Дали пък нещо малко не забравих,
и ти при друг сега си отишла?

Не съм единствен, то това е ясно,
и много други искат те сега
а ти избираш, сякаш с шесто чувство
коя е най-добрата ти съдба.

Ще чакам още малко и си тръгвам!
Рибар да си, било съдба!!!
Ех ти, нехваната пъстърво,
с пържола ще те заменя.

/Габриел Радев/

01.07.2018

Не знам

2 отговора

Не знам дали намерил съм го вече
това добро, усмихнато човече,
което да ме чака на вратата
със мисъл радостна в главата

Дали ще правя бухти за закуска
дали пък палачинката ще хруска
дали ще си говорим за сонети
най-важно е – усмивката да свети

Минават си и месец и година
преди си бяхме двама, вече трима
живота странен, някак си ни влачи
и да се смееш, ама и да плачеш

Понякога хем искаш да се случи
ама така извъртат се нещата
помогнеш с нещо, после се закучи
я крак ще счупиш, я потрошил си ръката

Ала живота трудно май ни учи
Той старо е, търпяло куче
Та търся си жена, каквато няма
А стихчето е зрителна измама*

/Габриел Радев/
7.08.2018 г.

И поредният катализатор, дето направи ми почти положителна рецензия на стиховете,
Нейното мнение беше страшно важно за мен. заради което спретнах това стихче, като отговор на нейно писание от преди 2 г
Благодаря ти Стела!!!

http://www.art-stela.com/?p=2039

Малко реклама, но тя я заслужава

Вашият коментар

За пореден път Iva Stoycheva (Svatbena Agencia „IVONA“) ми помогна да зарадвам приятел. Благодаря ти Иве и … както обещах:

Иве, ти си най-добрата
Аз казвал съм го много пъти
вълшебно ги усещаш все нещата
и днеска пак така постъпи

Ако потрябва някой да зарадвам
приятел, близък или някой друг,
аз знам, перфектно ще се справиш,
не би помогнал никой тук

Да, ползвам те в момент редки
понякога дори и през нощта
не правим никога със тебе сметки
че си приятел с искрена душа

И радвам се, че те познавам
не мога друго да река
и знаеш, че за тебе даже
ще стана в 8 сутринта

(Габриел Радев)

???
http://www.ivonastudio.com/

Отдавна се опитвам да не слушам

3 отговора

Отдавна се опитвам да не слушам
каквото ми говорите в очи.
Защото само в действията ваши
приятелството истинско личи

Да се напия мога с много хора
И да се видя само на кафе
Дори на пейката в парка близък
Да поседя със вас ми е добре

Живота ми доказва твърде често
Че в поглед пръв не всичко си личи
Помагаш както смяташ че е редно
А после нещо ти отзад стърчи

Аз някак свикнах, а и нямам време
Да преценявам, кой, защо и как
Ще пия хапче, след това си лягам
Ако се събудя – ще опитам пак

/Габриел Радев/

1.08.2018 г.

Специалисти по всичко …

1 отговор
За мое огромно учудване се оказа, че освен от футбол и политика, 80% от населението (според един депутат от БСП), в България е специалист и по всякакви видове животински болести.
Българинът до толкова се е специализирал, че само по първите 2 букви от заглавието на новината познава, дали една коза е болна, бременна или е яла бучиниш….
Още по-голямо ми е чуденето, след като всички разбират от Футбол, кози и политика, защо нямаме участие на Световно и Европейско първенство по футбол в последните 20 г., защо политиците са ни най-оплюваните от самите нас (нищо, че НИЕ ги избираме) и защо внасяме млечни продукти (пак според Фейсбук специалистите?)
А най-паче ми е чудно, що все чакат НЯКОЙ друг да Ги оправи, да ИМ вдигне заплатите, да ИМ почисти пълният с боклуци двор пред блока, да ИМ даде по 2000 ЕВРО пенсия, а ТЕ не си направят фирма и не раздават по 4000 Евра заплати, защо ТЕ не си почистят това, което са хвърлили, защо ТЕ избират мазните олигофрени в Народното и Евро събрание?
Винетките скъпи, бензина скъп, а няма къде да паркирам и като тръгна нанякъде, върволицата от коли край няма?
Нали сте умни, можещи, знаещи и кадърни? От всичко разбирате и изказвате компетентно мнение?
Ааа, ясно, за да може после да има кой да псувате, ама не псувате СЕБЕ си, а подпърдвайки на дивана намирате огромното удоволствие в това, да хвърляте умрялата котка (вината си) в двора на другия.
И най-тъжното е, че тази тема ще я прочетат точно хората, които нямат нужда да им го обяснявам, щото го знаят, а тези, за които е предназначено, ще продължат да си лайкват и споделят във FB фалшивите новини, натресени им от хитрите ДС кукловоди ……..
Но до един да стигна, пак берекет версин, както казват братушките.

Кат са е почнало, и аз да съм в крак

Вашият коментар

Това бе козата Миленка, и с нея се обичахме!!
Тя ядеше от ръката ми!!!
Имахме чувства един към друг,
но скоро разбрах, че алчният ѝ стопанин (с бастуна и Ролекс-а) я е продал за шепа парици!!!
Другари, нека да кажем твърдо НЪЕ на продажбата на кози, овце, крави, кучета и други приятели, и зеленчуци ….

Кат са е почнало с кози, овце и прочее, да не съм по-назад, да съм актуален.

До стихотворна форма не го докарах, ама важно е снимковият матрял (не че за матряла има значение, той мятряла седнал на дивана се възмущава от всичко и от ИРОНИЯ не разбира, но нейсе)

Подарък

Вашият коментар

Приятно е, когато видиш,
че чака те със цвят червен
бодливец, дето си получил
подарък за деня рожден.

Така е даже и в живота
между приятели добри:
понякога цъфтят усмивки,
а пък понякога — бодли…

Но той, животът ни, такъв е,
че трябва да се нагодим
да виждаме неща красиви
дори във цъфнал трън един.

Вицове от живота

Вашият коментар

Обаждат ми се днес от една фирма с тревожен глас – Компютъра изгасна, монитора е черен, нищо не работи …..

Обикновено разпитвам и се мъча да оправя нещата по телефона, щото ме мързи да ходя, но точно в този ден трябваше да им карам един нов компютър, та им казах да почакат 20 мин.

Отивам, натискам копчето – не светва компа, натискам копчето на монитора – не светва. Наведох се под бюрото, да видя разклонителя (той с копче), щракнах го – само мигна искра.

Казвам им – разклонителя е прегорял, а те – Ама как така?

– Ми така

Нов разклонител и всичко си тръгна.

Бяха много учудени 😀

Какво щях да правя без теб, Габо?

Вашият коментар

Какво щях да правя без теб, Габо?

Този въпрос без отговор ми зададе преди 2 дни една приятелка (Жу) от Плевен (аз и от други често го чувам, но тя беше последната 🙂 Повода беше, че неочаквано тази събота  и се развали лаптопа  и тя панически ме извести точно докато аз пък бях в Бърза помощ.

Всъщност, не беше чак толкова неочаквано, миналата година почти по това време се повреди старият и лаптоп и тъй като работата ѝ е свързана пряко с Интернет (прави Таро и Астро консултации),  на бърза ръка, вместо консултации, взех един сравнително читав лаптоп, инсталирах каквото беше нужно и го засилих към Плевен.

След това я посъветвах, да прати стария да го поправя и да си има резервен, ако нещо се случи. Уж беше съгласна, два три пъти ѝ подговорих – нищо. И аз престанах да натяквам.

Пак през годината исках да правим профилактика, макар и дистанционна на новия – ха днес, ха утре …… Докато не дойде тая събота, да му се повреди системката.

Той е в гаранция, вече даже е пратен в гаранционния сервиз, но с нея обсъждахме постфактум ситуацията, че ако беше се съгласила да и ремонтирам стария, сега щеше да има резервен и да не изпада в паника (а и да профилактирам новия)

При което тя заяви най-смешната причина:

– Ами аз гледах да не те занимавам излишно, щото толкова ми помагаш, а ми е неудобно така!

– Жу, ами аз предлагах помощ точно защото исках на мен да ми е лесно, да поправя компютърчето когато нямам много работа 😉 А ти за да не ме притесняваш, без да искаш ме притесни когато и двамата бяхме на зор.

Което ми припомни и други подобни случай, когато приятели и клиенти ми казват:  Абе той компютъра от много време не работи, ама аз гледах да не те притеснявам, и затова чак сега ти звъня

… И обикновено ми го казват – в петък, в 5 без 10 🙂

Та скъпи приятели и клиенти, Моля ви, не ми спестявайте от времето когато съм свободен, за да не се юркаме и нервим по времето, когато всички ще сме на зор 😀

И нека всички програми и компютри ви вървят безпроблемно, за да не се чудите, какво да правите без мен.

А ако се чудите какво да правите СЪС мен – мен може да си ме поканите на бира.

Накратко за живота кратък

Вашият коментар

Накратко за живота кратък

Живот
Врата
Човек?
Жена!
и поглед пръв

3 месеца
Година
Две
Агония
2 банки кръв

Приятелство
Познанство
Безразличие
Омраза
и инат

3 стиха са
5 реда
Поглед нов
Едни живот му казват
Други пък – любов

И поглед сетен за
Жена!
Човек?
Врата?!?!
Отивам си, ще чакам у дома 😉

/Габриел Радев/

За мен

Вашият коментар

За мен

Обичал съм, но никога не съм обичан
И никого не мразя, но разбрах какво е да те мразят.
Защо? Защото съм човек, а тях ги дразни.
Е аз не мога друг да съм и да използвам думи празни.

Отдавна ме познават много хора,
едни ме канят на софра, а после – само ‘здрасти’
а други искат с мен да си говорят
на бира и картоф или кафе със пасти.

За всички съм един, не съм потаен
и не променям зарад всеки своя лик
Аз огледало съм и всеки тук се вижда
такъв какъвто е във тоя миг

Застанала овца, с рога протрити
обаче иска да я видя като змей
е няма как, аз видя ли очите
и казвам – я тук малко ми заблей

Особен съм и няма да го крия
но знам, че има не един
на който да му бъде с мен приятно
и да се види на портрет и не самин

Габриел Радев

(след като хорицата във Фейсбук му се зарадваха, реших да го споделя и тук, няма само там да страдат я, нека и тези без Социални мрежи да се мъчат )

На зла круша – зъл прът /Нова победа срещу правоизнудвачите и Youtube

Вашият коментар

Преди 4 годни, и по-точно на  19.04.2014 г. с цел да илюстрирам как да се ползвали едно време старите телевизори, а и да стане лек майтап, качих във Youtube и споделих в собственият си Форум за стара електроника „Сандъците„, едноминутно откъсче от Българският игрален филм „Два диоптъра далекогледство“ (на режисьора Петър Б. Василев, по сценарий на Братя Мормареви, излъчен на  20 февруари 1976 г. по БНТ)


Забавното беше в него репликата на Георги Парцалев – „На телевизора кутия ще викаш, я си дай бележника“

Качвайки тогава откъса го бях направил с права, да е видим само от тези, които имат връзката, но кой дявол ме накара преди 2 седмици (4 години точно след като съм го качил) видим от всички – не знам.

Има още →

От Пазарджик съм, лельо!!!

1 отговор

От Пазарджик съм, лельо, знаеш ли го де е?
от там до Крушовица е цела неделя
зиме със шейната, а лете с магаре
на гости да дойдем и месец превале.

Аз неща́ да идвам, но тате ме кара
щот тук сме били досущ кат в Сахара
Ни вода́, ни жито, ни нефт, нито хубост
ей на и тоз ЧЕЗ го земахме от лудост

Та ние два лъва не можем изгледа
Европата цяла нас срамно ни гледа
Че Пеевски страшен и лош депутат
по цял ден сидел и ни гледал отзад

Така сме си тъпи във нашият град
и зли и крадливи, за срам и за яд
а цяла България, ведра, цветуща
пари да живеем от бюджета ни спуща

Такива сме, няма какво да го крием
добре е държавата, да ни закрие
Да литне, да скочи, света да превземе
а не да я дърпаме все като бреме.