Архив на категория: Забава

Кой каквото е обещавал – да дава, че време няма

Не ме е срам, че съм роден в гр. Пазарджик, другари ЖУРНАЛИСТИ /ако мога така да ви нарека/, ще ме прощавате и вИЕ, бойците за правда и свобода, седнали удобно на дивана пред телевизора и компютъра. Знам, че ви е лесно да преглъщате помията дето ви мятат, с това сте отхранени, но ще се опитам да ви дам и малко ИСТИНСКА храна за ума (на все още незакърнелите такива)

Защо дебелата лелка, дето язди кон, реши, че ние в Пазарджик сме все бандити и мошенници? Защо призовава ДАНС, НАТО и ООН да ни разследват като първи по най-люти душмани на България?

Ами че аз вече и рибки от пазара в Подуене не мога да си купя!!! За банички от Централна гара – да не говорим. Щом попитам – „Нящо“ банички да имате?

и те явно начетени, знаят, че думата „Нящо“ само в Пазарджишки окръг се потребява, тутакси сгъват витрината и хлопват кепенците.

Пешо от Троян вече ми иска свидетелство за съдимост, за да пием на една маса заедно?!?!

То мани, ами и Мол Сердика за малко да го затворят, като едно кафе си исках, добре, че с мен беше една приятелка, па си носеше и личната карта със Софийска регистрация, та се размина работата. Чай ми дадоха.

И от къде почна всичко?

Има още

Ирония на съдбата (това въртят по рускатa телевизия за НГ)

     Имах и добри и лоши моменти през годината, счупиха ми прозореца на колата, удариха ми калника, успях да си изкълча рамото, но пък успях да събера съучениците си след 30 г., изкарах и най-хубавият си рожден ден от години  за какъвто само бях мечтал (благодарение на един страхотен приятел)

       Не мога да кажа кои моменти бяха повече, но определено не завършва добре за мен, хубаво че остават 2 дни още.

         Понапих се по празниците и непростимо обидих и нараних приятел на когото много държа и безкрайно уважавам. Това не ме оправдава и няма да върне нещата, колкото и да съжалявам, но си обещах, че спирам с алкохола.

     Коледният дух обаче реши да се позабавлява с мен като за последно и да ми покаже, че наистина стават чудеса.

@Стелиян Атанасов ми беше обещал през 1998 г. (преди 19 г.) 1 литър кайсиева ракия, в последствие (2006 г.) обещанието беше променено на дрянкова такава. През годините къде на шега, къде на истина си подмятахме реплики на тази тема …. Е днес получих известие от ЕКОНТ, за пратка на мое име


(цялата сага с пуста ракия, може да прочетете в темата СРС-тата ряпа да ядат)

Благодаря ти Стелияне, не само за това, че макар и след толкова години изпълни обещаното, но и за това, че върна вярата ми в Коледа.

 

 

 

Няма да мога да я опитам, но ще си я сложа на видно място в офиса, за да ми напомня за тази година, за обещанията и за приятелството ни с теб.


Качвам я и във Фейбук, както и аз ти обещах онази вечер.

(и моля приятели /особено Пешо/, без глупави подмятания по повод решението ми за алкохола, обещая ли нещо го правя)

Весели празници на всички и Вярвайте в Невероятното !!!

8 март ли?

Отдавна не съм писал под рубриката „За любознателните“, сега ми дойде

Клара Цеткин (ляво) и Роза Люксембург

сгоден момент да споделя малко информация и тема за размисъл, по повод 8-март.

Първо да изясним какво се празнува на този ден –  не е денят на Майката, Жената, Колежката, Гаджето и Съседката,  а „Международен ден на жената“ или както е било замислено – Ден на борба на жените за равенство и еманципация, което е леко по-различно.

Второ – защо точно на 8 март? Леко погрешна е историята, че Клара Цеткин и Роза Люксембург са избрали този ден, заради някаква си митинг от 1908 година на Ню-Йоркската социал-демократическа женска организация. Т.е. такъв е имало, но не той е довел до утвърждаването на датата 8 март.

Има още

Годишнина, макар и малко тъжна – 180 г. от смъртта на А.С.Пушкин

на 10 февруари 1837 г. (преди 180 г.) е починал Александър Сергеевич Пушкин – може би първият руски рапър – прадядо му е негър, писал е стихове и частушки, загинал в престрелка (от Дантес) – това в кръга на шегата.

Някои негови неща може да ги помните, а може и да не ги. Няма да превеждам от руски, този път. (ако някой е много на зор, срещу известно количество водка бих се напънал)
само малко примерни:

К ***

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.


И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.
––––-
Приказка за Цар Салтан ...
Приказка за рибаря и рибката (златна)
––––-
Поемата Руслан и Людмила ..
„У лукоморья дуб зелёный;
Златая цепь на дубе том:
И днём и ночью кот учёный
Всё ходит по цепи кругом;
Идёт направо – песнь заводит,
Налево – сказку говорит.
Там чудеса: там леший бродит,
Русалка на ветвях сидит;“

 

Новият роман на Сергей Лукяненко „КВАZИ“

Доста продуктивен автор е  Сергей Василиевич. 246701_600

След като публикува част от романа, на личният си блог, най-после книгата излезе в книжен и Електронен вариант.
Има още

На борба със Skype (или защо ‘обичам’ Microsoft)

Обажда ми се онзи ден един приятел по телефона и ми се оплаква (ама баш в сряда, баш преди ракиено време):

– Абе не мога да добавя тук един на Скайпа
– Пишеш му името, намираш го и с десен бутон го добавяш
– Така правя, ама някаква грешка ми пише … и нова версия теглих, пак същото… Аман-заман, помагай, че трябва да ми прати едни файлове
– За пращане на файлове хората са измислили пощите, а не тъпия Скайп. Аз затова го обърсах преди години още.
– Човека ползва телефон, не умее да праща по пощата, помагай.
– Глей сега (му казвам) вече е време да пием, давай да ходим до кръчмата, утре ще видя какви си ги сътворил.
Има още

Петък е!!!. Зима е!

Зима е и си е бая студено. Чак неприятно.

Ама е и петък, а защо съм правил цяло лято снимки, ако не за да топлят когато трябва 🙂

 

Пешо от Троян знае още през Лятото как да се готви за Зимата

Пешо от Троян знае още през Лятото как да се готви за Зимата

Има още