Ейбрахам Линкълн, шестнайстия президент на САЩ, известен с какво ли не.

Ето малко не-много известни факти

• 1831 – Проваля се в  селскостопанския бизнес, обявява банкрут
• 1832 – Претърпява поражение в изборите на Генералното събрание на Илинойс
• 1834 – Отново претърпява неуспехи в бизнеса и банкрутира
• 1835 -1836 – лични неуспехи, в резултат на което получава нервен срив, от който дълго се лекува
• 1838 – Претърпява поражение в поредните избори за Камарата на представителите
• 1843 – Претърпява неуспех на изборите за Конгресмен
• 1846 – Претърпява неуспех на изборите за Конгресмен
• 1848 –Претърпява неуспех на изборите за Конгресмен
• 1855 – Претърпява неуспех на изборите за Сенатор
• 1856 – Претърпява неуспех като кандидат за Вице-президент на САЩ
• 1858 – Претърпява неуспех на изборите за Сенатор
• 1860 – Най-после е избран за президент на САЩ (м/у другото, първият Президент от Републиканската партия)

Таааа… както се оказва, когато не можеш да управляваш дори 2 крави, кандидатирай се за Президент … до дупка.

Милиони хора се управляват къде-къде по-лесно от 2 хайванчета.

Позатопли се временцето, температурите се нормализираха, даже мухи тук-там излязоха. Направо идилия …

Та седя си аз вчера и никой не закачам, от вътре мръсното подсъзнание ме напъва да свърша някаква работа, вроденият ми мързел обаче ми не дава. И така, обхванат от тази неравна борба не съм усетил кога е станало вечерно време. Време за традиционната сбирка в сряда /едно ритуално и богоугодно събитие, което се случва всяка сряда и при което разни уморени от цели 3 дни работа хора се събираме за да обменим важни народни и международни информации, както и да утрепем някой и друг вирус, посредством силни алкохолни напитки/

Верните ми другари не ме оставиха да си прахосвам вечерта и бърже ме сръчкаха да зарязвам всякакви терзания и да се явявам на уреченото място. Има още →

Много обичам да си пазя разни бележки, записки, чернови и прочее. СМС-ки също обичам да съхранявам (поне докато не сменя телефона). Но най-обичам да пазя LOG файлове от разговорите си по разни комуникационни  канали /FIDO, IRC, ICQ и т.н.т/

Това обаче не ме прави злопаметен. Например, ако някой ми е направил мръсно преди години, мога да му го върна, да забравя и после пак да му го върна (това  в кръга на шегата). Също така много обичам да помня, когато някой ми е обещал нещо. Както е казал народа – Обещаното е като наследство, търси се до край 🙂

Повод за днешното ми словоизлияние (с цитиране в последствие на гореупоменатите СНРС (Събрани неспециални различни сведения) ) е коментара на моя добър познат от години Стелян Атанасов, в темата Баланс °

Има още →

Празниците минаха и заминаха, а аз реших да прегледам какво събрах като ‘благодарности‘ последният месец.
И понеже ‘цветя и бонбони не пием‘, инвентаризирах само течното богатство.
Та равносметката е такава:
1 бутилка Ballantine’s
4 L. домашна гроздова ракия
1 L. домашна прасковена ракия
750 ml. домашна дренкова ракия (не, не тази дето ми я обеща Стелян преди 3 години, но пак е от варненския регион)
1 бутилка Мерло Енигма 2006.
1 бутилка бяло домашно вино, залежало от 6-7 години.

Дето се казва – едно добро начало на годината

На тази светла дата през миналият век съм се пръкнал и аз на този свят, което за мен се явява един от най-добрите поводи за хапване и пийване 🙂

И като е така, с някои хора дето са по-наблизо, довечера се надявам да се почерпим, с по-далечните – когато можем 🙂

13 октомври.

На тоз светъл ден се е родил Петър Шолеков ( известен в Интернет средите, а и извън тях като bigbeer).

Пешо 2009 г.

Да е жив и здрав и корав 😉 И все така да не му личат годинките (за справка – снимка от преди 10 г.), явно Троянската сливова си показва лечебният ефект 🙂

Пешо 2000 г.

Понапече слънцето таз събота и още сутринта един приятел ми се обади, да сме ходили на реката, да сме ловили рибка. Не че нямаме луканки и пържоли или кафетата са затворили,  но риболова си е риболов.
Защо пък не, рекох аз и ето ни двамцата към 12:30 на близката река Тополница, хем да се разсеем от тежкото седмично напрежение, хем да хванем нещичко за да похапнем и преживеем кризата 🙂
Водичката беше леко хладна (което все пак е нормално за сезона), но пък слънцето се опитваше да постопля полека-лека през облаците.
На всичкото отгоре, още с второто ми мятане на мухарката и се закачи едно рибе, което макар и малко създаде атмосфера за добра сполука.  И както е рекъл поета – като се почна, та 3 часа, тихо, кротко …
Понапълнихме торбичките

В дясната ръка - моя улов

За 3 часа – 46 парчета – добре е като за края на лятото.  Е, следваше  и малко пипкавата работа с изчистването,  пърженето и яденето, но без това не може.

Важно е, че крайният резултат изглежда добре.  И на вкус беше добре 🙂

Кeфала след топлинната обработка в тигана

Подтикнат от публикацията на  Григор реших да се разтършувам в старите си архиви и да измъкна запазеният, поне както го има при мен, списък на FIDOnet потребителите /е и всички дискусии от 96-98 г./

Тършувах аз, тършувах, СД-та премятах, дискове – няма и няма, скрил се пустият му архив и туй то. Ама то и сега ли беше, че да помня къде съм го писал и архивирал. Рекох си – ще си остана пак с напразните обещания.

Не щеш ли, баш докато се ровех из последните файлове (уви, напразно) на ICQ-то ми се пръкна Жоро /по-долу в списъка известен като Georgi Tchorbadjiiski/. На него го бях давал последно преди сумати години, когато добре се посмяхме, четейки дискусиите,  особено с олигофрените от plovdiv.echo.

Та Жоро, като едно добро другарче беше запазил старателно споделеното от мен богатство и тутакси ми го изпрати наобратно.

Ех, какъв кеф, какви спомени ме налегнаха когато в DOS prompt-a написах

D:\>cd TER500

Има още →

Да започнем седмицата с един чудесен виц от колекцията
Въпрос към HelpDesk:
Уважаема служба за поддръжка
искам да си запиша един филм на флашка, но компютърът ми пише, че няма достатъчно място.
Затова си съхранявам там прекият път (shortcut) с филма.
Ако след това поискам да гледам филма на друг компютър ми издава съобщение за грешка, а на моя си компютър го гледам.
Къде е проблема?

С уважение: Марийка Иванова
––––––––––––––––––––––––––
Отговор:
Уважаема Марийка Иванова
Вие искате да съберете кожено палто в дамска чанта. Но палтото не се събира, затова вие написвате на един лист – „Коженото палто е в шкафа“ и го слагате в чантата си.
Отивате при приятелката си, вадите листа, прочитате написаното, отваряте шкафа – а там няма кожено палто.

чантата = флашка
палто = филм
лист = пряк път
шкаф = компютър
молец в шкафа = вирус
съсед в шкафа = хакер

С уважение: HelpDesk

Дайте ми две 🙂

Седеше ми този документ в папката за преводи, днес ми с е стори крайно подходящо да го реализирам.

Текста е взет от тук: http://nnm.ru/blogs/nohius/razgovor_s_pravoobladatelem , а превода е лично мой

––––––––––––––––––––––––

Разговор с Праводържача

Едноактна пиеса

Действащи лица: Потребител и Праводържач

Действие  първо и последно.  Потребителя седи пред компютъра и наблюдава как се сваля филм. Отваря се вратата и в стаята влиза Праводържача:
– Аха!!! Пипнах те! Сега ти си престъпник и ще отговаряш с цялата строгост на закона.
– Аааа, ееее … Здравейте … А кой си ти? Що за поведение – влизаш без да питаш, крещиш. Каква е тая работа?
– Аз съм Праводържач! Аз съблюдавам закона!
– Какъв закон?
– За Авторското право. Не може да се гледат филми, да се слуша музика и да се четат книги безплатно. Ти трябва да си платиш билет за кино, за концерт, да купуваш лицензирани дискове и книги, а не да сваляш от Интернет пиратски копия. Само така може.
– А, да … Чувал съм. А защо не трябва да се свалят?
– Ти какво? Нали няма да получа пари. Ти не си платил билет за кино, не си купил диск, книга … Аз можеше да съм по-богат, а ти не ми даваш да го направя.
Има още →