Напомняне!!!
Идва лятото. При извънградско пътуване, особено сред природата, разхода на гориво пада, но разхода на Алкохол се вдига. Бъдете внимателни, когато сипвате!!!
Архив на категория: Забава
Да се похваля – Интервю по програма Хоризонт на БНР
Да се похваля и да Благодаря на програма Хоризонт и на предаването По първи петли в събота по БНР за излъченото Интервю с мен по повод скромната ми стихосБирка, както и на водещият Спас Крайнин.
И понеже не всички са толкова ранобудни, прилагам запис от предаването тази сутрин.
Колкото можах се изложих
БНР, Програма Хоризонт, Предаване „По първи петли“, 20.04.2019
стихосБирката в Електронен формат
След дълга подготовка и борба с мързела, все пак аз победих и се появиха две Електронни версии на „малка, сНощна, стихосБирка“
Едното е Аудио формат на книжката, като всички стихове са записани лично от мен, обработени и нагласени. Архивирани са в един ZIP файл, за по-лесно изтегляне. Можете да си ги свалите от тук – >Audiobook
Другият вариант е PDF файл, който пък може да свалите от тук > Стихосбирка PDF формат
В процес на подготовка е MOBI формат за Amazon Kindle и ePUB за другите видове електронни четци.
Игра
Да спрем играта,
хайде стига вече,
това разбра се
че не е „Не се сърди човече“
Да спрем играта,
без лъжи и без преструвки,
без чувства празни
и изкуствени целувки
Да спрем играта,
вече няма драма,
че нито аз съм Пешка
нито ти си Дама
Да спрем играта,
за да започнем нова,
че щом сърцето търси,
то душата е готова.
(Габриел Радев)
Шарено
В живота така е,
не знаеш коя е
жената, вратата, бедата
На ред все отваряш
дори се повтаряш,
но често уцелваш гредата
И правим ний грешка
но нека с насмешка
да пробваме още съдбата
Ще има болежка,
цицина и смешка
щом още си търсим белята.
Когато приключим
дано да сполучим
поне да е цяла главата
( Габриел Радев )
Стрес
Беше ме яд
на целият свят
и празно ми беше
в душата
Но щом те видях
веднага разбрах,
пак с мен си играе
Съдбата
Безмълвен те гледах,
стресиран и плах,
със вкус май горчив
във устата
В нощѝте не спях,
че буден стоях
и мислех за теб
във кревата.
Очаквах да бъда
отново в заблуда,
да дойде отново
тъгата
И прав се оказах,
защото разбрах,
пак срещнах Жената
с метлата
Е, нищо – добре,
опитах поне,
без яд са ми вече
нещата
( Габриел Радев )
Ново Представяне на стихосБирката
След като раздадох близо 450 книжки на приятели, познати и случайно попаднали ми жертви, се наложи да напечатам още 500 броя 🙂
И по този случай:
Габриел Радев
Ви кани, да присъствате на
ПРЕДСТАВЯНЕ
на първата му книжка
Валентинка ли?
Днес няма да изпращам
Валентинка,?
не съм направил,
няма за коя,
но ще напиша,
стих за анонимка,?
оставайки таз вечер у дома ?
И хич не мисля
аз да негодувам,
че в къщи
ще си бъда сам,
със две-три чаши
смятам да потача,
пак празника на Трифон Зарезан.???
Че празници
в живота има разни,
дали с другари
или с някой друг,
все повод хубав,
нека си намерим,
хей тъй, на лошото напук ??✌️
( Габриел Радев )
Отвъд Ламанша ;)
Пристигна !!!! Книжката пристигна (за 7 дни) до най-далечната за сега дестинация – Дъблин, ИРЛАНДИЯ и зарадва моя приятел Стоил Василев Бързаков (който пък спази обещанието си и се снима НАХИЛЕН с нея )
След Хайделберг (Германия), Англия, Италия, Испания, София, Варна, Ямбол, Добрич, Плевен, Пловдив, Троян, Ловеч, Стара Загора, Бургас, Лесичово, Мало Конаре, Динката, Церово, Калугерово, Щърково, Боримечково, Панагюрище и други страни /но дадена лично/
Скоро се надявам да прелети и Океана
??????
Утре
Колко е лесно,
днес да си кажеш:
Обещавам,
от утре съм друг,
а пък утре
така и не идва
все премества се
сякаш напук.
Утре даже
понякога няма,
щото липсва
човека дори,
само вчерашен
спомен остава
да ни пари
и сякаш гори.
Нека бъдем
ей тук, на момента
много истински
още сега,
да не чакаме
нещо да стане
усмихнете се,
просто така 🙂
( Габриел Радев )
с Мисъл
Има ли смисъл
сега да говорим
и да обсъждаме
чужди постъпки
Нали сме си близки
и с теб си споделяме,
нашите,
детски понякога
тръпки …
Че всеки различен е
шантав, особен
и търсим любов
в самотата
И трябва ли винаги
вечно да спорим
когато са ясни
нещата?
Животът е кратък,
а „утре“ – далече,
но всичко ще бъде,
усмихни се – човече 🙂
Случки в сиво
Каквото и да правиш пак се случва,
в живота шарен да се появи
отнякъде едно човече
което да те ръгне, огорчи.
Не, щото пак си го обидил
и не понеже си му навредил,
а просто нему е потребно
да те направи на дебил.
Дори и винаги да си усмихнат
да искаш да помогнеш, ей така
и нищичко в замяна да не чакаш
не го разбират хората сега.
Те свикали са, всичко да е сиво
и всички да си мислят за пари,
дори небето синьо им е криво
защото нощем пък е пълно със звезди.
С такива хора доста ми е трудно,
не мога и на сила да дружа,
че никога не бил съм аз двуличен
и не приемам думата „ЛЪЖА“
За произхода на някои крилати фрази: Курт капан
Доста често (и особено дразнещо за мен е), когато чуя фразата – направиха му КУР капан или – Това беше Кур капан….
Това, че мъжкия анатомичен орган е удобен в устата на цитиращия, не го прави автоматично истински и достоверен 😉
Думата (или израза) имат турски корени – kurt capan в превод означава – вълчи капан, но идва не от ловджийските капани, а от термин в борбата, когато противникът така е приклещен, че няма къде да мърда.
И за да съм коректен, нека цитирам „Национална Спортна Академия“:
К О Н С П Е К Т
ПО БОРБА ЗА ОБЩ КУРС НА ОБУЧЕНИЕ6. Преобръщане със закачане на краката и нелсон /вълчи капан/.
Та … нека цитираме правилно 😉 Едно Т в края на името не коства нищо, а значи много 🙂
Нова година, пак
Нова година, пак
Пристига поредната Новата Година
с поредни надежди, с поредни мечти,
и спомени разни, от таз дето мина
за някого тъжни, за други – почти
Животът е низ от различни моменти,
а те образуват минути и дни,
които се сливат във седмици, в месец,
и всичко се движи и всичко върви…
Но нека запазим усмивките свои,
от спомени хубави, с хора добри,
със всички прекрасни приятели наши,
с които били сме в изминали дни.
И искам да мислите все позитивно
и искам да виждате само добро
защото дори да сме леко наивни
то малкото щастие идва само.
Забавно ще бъде след още година
когато отново настъпи мига
със радост да видите полза че има,
от моите искрени, детски слова.
?
(Габриел Радев)