Седя си таз вечер, другари и си мисля, как може да съм толкова прост, тъп селянин, как може да съм такъв задръстен Ганювец и балкански субект и да не възприемам Европейските и Световни ценности, ами се дърпам като магаре на мост и като кандидат-депутат от Министерски пост?
Кафе не мога да пия като белите хора ми седя досущ някой клошар на пейките на слънце, ни в кръчма мога да ида, ни в нощен бар, ни на курорт като моите приятели.
Ходя с някакви маски в магазина като Ханибал Лектър и се озъртам като престъпник, с хората не се здрависвам и на гости не ходя.
Заплатата ми като на безработна чистачка и се чудя на кой камик вода да сипя и кои кренвирши по-евтини да взема.
На никого
и нищо
не доказвай
Живей така
сам
както си решил
По рядко за
неволите
разказвай
или пък
колко често
си сгрешил
Че всеки
има път в живота,
един със лимузина
по асфалта
друг
пеша – през кал
И на момента
много иска
да постигне
това което
силно
е мечтал
А идваме
еднакво
на Земята
родени голи,
слаби
само със душа
Живота ни
минава
в надпревара
кой как ще стигне
там
в обикновената земя
Та така приятели,
имало е време, когато ни е нямало,
и ще дойде време, когато няма да ни има,
как ще ЖИВеем през този интервал
зависи САМО и ЕДИНСТВЕНО от НАС и никой друг.
Бъдете Здрави и НАЗДРАВЕ ??
( Габриел Радев )
За всички без ТВ или достъп до канала на Code Health TV, споделям ЕПИЗОД 19 ПРЕДПОСЛЕДЕН‼️ на предаването „РЕАЛНОСТ?“ на Elenko Angelov
– поетично с Габриел Радев за ТЕОРИИ И ФАКТИ ЗА РОДНАТА И СВЕТОВНА КОНСПИРАЦИЯ
Едно страхотно предаване за конспирации, приятелство, здраве, поезия … и най-после някои да надговори Еленко, че и да го прекъсва множество пъти….
БЛАГОДАРЯ ПРИЯТЕЛЮ за това невероятно изживяване. ?
А на Вас скъпи ПРИЯТЕЛИ. ПРИЯТНО гледане, надявам се да се забавлявате от сърце, както ние с Еленко (всичко е без предварителен сценарии и уговорики, въпроси и отговори са на примитивиста )
Горният линк вече не е валиден, тъй като YouTube изтри целият канал на телевизията заради предаванията на Еленко Ангелов
добавям връзка към моя канал
Не искам
да виждам
във очите Ви
СТРАХ
Не искам да
да бъдете
Сиви
Не искам
през ден
или два
или час
да бъдете
тъжни,
Унили
Не искам
да псувате
Тихо,
без глас
за всичко
което се
Прави
Не искам
да мислите
“Ето
и нас
Съдбата
не ще ни
пожали”
Не мога
да правя
магии,
чудеса
или май
пък така ми
Изглежда
Но ИСКАМ
човешки,
ей сега
да Ви ДАМ
аз малко
от мойта
НАДЕЖДА
И утре, когато
Отвориш Очи,
и зърнеш,
небето отново
Стани, Усмихни се
и просто кажи
Аз жив съм, Обичам Ви Много.
Времето чакаше
някъде
тихо
Времето чакаше
там,
под звездите
Времето чакаше,
ти появи се
Времето тръгна,
а с него
и дните
Времето тръгна,
бавно, полека.
Времето тръгна,
и дърпа човека ,
човекът е малък,
а Времето
сложно
Напред май е лесно
назад – невъзможно,
Времето бяга,
със него и ние
Времето бяга
тъй сякаш
го бием
Времето бяга
и даже
засилва
във някакво
темпо
за нас
непосилно
и…
Времето свърши
няма измама
Времето свърши
човека го…
НЯМА
Живейте за
мига
ПРИЯТЕли
Никой до сега
не е спечелил
надбягването
с ВРЕМЕТО.
(Габриел Радев )
Ако питате една Овца какво иска, то тя ще ви каже, че иска да си хрупа по цял ден трева, да си търчи нагоре – надоле по полянките, да поприлегне на сянка в голямата жега ( е и да се потъркаля с Коча) и така ако може – цял живот.
Доволна е и от това, че има Кучета, осигурени от Овчаря, да я пазят от лошите Вълци (да не я изядат).
Пак добрият Овчар всеки ден я изкарва на най-тучната полянка – да се напасе, води я на най-хубавата вода – да се напие, щото я обича и уважава като Овца.
И тя /Овцата/ това и прави предимно, докато Стопанина не реши, че е време за доене, стригане и за Великден, Гергьовден или друг празник.
Навярно си забравил,
но да кажа,
защото помня го и до сега,
когато бях предаден,
смазан даже,
от тез,
с които имахме мечта.
Когато нямах,
нито цел,
нито посока,
и бях във кладенец,
а не на кръстопът,
когато не разбирах що се случва,
в живота ми, за първи път.
Тогава се домъкна
и ми каза:
– Прецакаха те,
карай да върви,
събирай си багажа
и да ходим,
че чакат те проблеми най-добри.
И вярно,
минаха години,
и случиха се случки разни,
едни ги помня като стари рани,
а други са ми сякаш леко празни,
но винаги ехти ми тази фраза:
„с теб разделени сме, без да сме събрани“
( Габриел Радев)
Как мазни са всички,
кога си полезен,
как трябваш им – точно сега!
Не питат, нехаят,
дори не им пука
ти имаш ли с нещо тъга!
Обаче когато,
ядат и си пият,
за теб си не спомнят, нали?
Ми нека са здрави,
богати, корави,
да имат по-много пари.
Бях просто човече,
но стига ми вече
живейте си
мен ми се спи …
( Габриел Радев )
От доста време съм умислен,
та да Ви питам важно нещо,
което много често го усещам,
че пари хората горещо!
8<–––––––––––––-
Ако от утре, се вземе от всички,
и поделим го, както е редно,
да речем, че човек ще получи,
по петнадесет хиляди, средно!
И забавно е, после да видим,
пак след месец, след два или три,
като пачки от джоба извадим,
ще ли всеки еднакво брои???
–––––––––––––– >8
Хей такива са моите мисли,
щото всеки се чувства ранен,
па и колкото по-мързелив е,
дваж се чувства той по-ощетен!
( Габриел Радев )
Понякога се чувствам като кошче
поставено в живот на кръстопът
в което доста често разни пущат
неща излишни, дето им тежат
Тез хора са различни … и еднакви,
че някой са ми близки, други – не
Но всеки иска нещо да разкаже,
или да сподели със мен поне.
Обаче го разбират и децата,
и кучета и котките дори,
а аз седя и мъките попивам
по къщи, кръчми, барове – чак до зори!
Как ме усещат – още го гадая,
но случва ми се, даже не веднъж
товаря се, не искам да отричам,
но пък съм свикнал, та нали съм мъж 😀
Такава е съдбата ми, аз зная,
не се оплаквам, няма на кого,
че за софра се тикат много хора,
но при проблеми малко са, защо?
( Габриел Радев )
Доста често ме питат различни
на какви си лекарства, кажи?
И ме гледат наивно-забавни,
с ококорени, кръгли очи!
Що си винаги толкова весел,
как така все усмихнат си ти?
Препарати навярно използваш,
хайде с нас ги сега сподели!
Ми не крия от никого нищо,
кой познаваме знае защо,
добродушен съм щото очаквам
аз от хората само добро!
И каквото се случва в живота,
се опитвам – макар да боли,
да го гледам с очи позитивни,
пък каквото съдбата реши.
Та опитайте също и вие,
да намерите хубаво нещо
и дори в най-студената зима
на сърцето да бъде горещо 
( Габриел Радев )