Архив на категория: Поезия

Лятно приключение

Ето, пак съм тук – на Плажа,
имам много да разкажа….

Шапката ми е фуражка,
а фланелката – юнашка
И се мъча (дет се вика)
тука с Боцманска Мастика
от Еленко* са ми дар
щото ми е стар другар

Консумираме я със мярка
(с таратора е другарка)
и се чувстваме добре
па макар и без мезе

Вие хич не ни мислете
зад бюрото си седете
ние тук заради вас
ще се трудим час по час.

Да, голямо напрежение,
ама ние без съмнение,
сме тренирани добре
затова сме на море.

Хайде, няма да Ви пречим
(на работните – най-вече)
ето, слагам Фотосесия
за да нямате депресия.

П.С. Каквото и да Става, дръжте здраво чашите.

*Еленко Ангелов

Рецепти за Лично Щастие*

Когато някой те нервира
или създава ти проблем
сипи си ти студена бира,
тъй както правя всеки ден.

Когато не вървят нещата
и все се чувстваш уморен
сипи си ти една ракия,
тъй както правя всеки ден.

Когато времето не стига
и сякаш, че си в негов плен
сипи си ти една мастика,
тъй както правя (но през ден).

Обаче ако пак, ОТНОВО!!!
премачква те живота лош
не се предавай, не унивай
тренирай здраво – ден и нощ

Рецептата не е за всеки
критици имам за това
на тях обаче ще им кажа:
– Опитате пък Вий с вода.

#БъдетеЗдрави_и_Наздраве
*Заглавието съм го заимствал от книгата на небезизвестният писател, психолог, трабълшутър и мой ПРИЯТел Elenko Angelov (без негово разрешение и знание), ама без да искам.

Разходка

Крача редом
пред теб
тук по пътя
не лек

Тъй вървим
ние двамата

Светя аз
с ясен ум
А пък ти –
с телефон

Но това
не е драмата

Че в живота
се случва
даже този отзад
да поеме щафетата

И да литнем страхотно,
със главата напред
..
.
право в ямата
/ Габриел Радев /
#БъдетеЗдрави_и_Наздраве 🍻🍷🥃

Зимни празници

Празниците идват
тропат пред вратата,
а на мен другари
плаче ми душата

Ето – тази зима
пак ни изненада,
че без сняг пристигна
както ѝ приляга!

Хили се на двора
даже и прасето
– Няма да ме колиш,
бягай на морето.

Че във тези жеги,
(всеки туй го знае)
ни сланина става,
ни суджука трае.

Тъкмо да се стресна
ама се не давам,
квото да се случи
оптимист оставам.

Ей – ракия има,
зелето – в мазето,
що да се отчайвам?
Има за мезето.

Та ще ги изкарам,
без да ме е яд
с вино и пържоли
като депутат.

 

Весели празници приятели ??

Щрак на портрет с ГРАМОТАТА на в-к Стършел

Най-после успях да се снимам с ГРАМОТАТА, за награждаването ми от Вестник „Стършел“, като победител в конкурса им „Нека да е лято“
Благодаря още един път за избора им.
А вие – #БъдетеЗдрави_и_Наздраве

 

Заболяване

Да съм тъжен.
Да съм зле.
Да съм вечно
във депресия.

Искам много,
нооо… Уви!
Все намирам
нещо весело.

Как го правя –
сам не знам,
мисля, че е
заболяване!!!

Ама смешно
ми е пак!
Щото знам –
Нямам Оправяне.

#БъдетеЗдрави_и_Наздраве ????

Заслужена Награда и Признание за Моят Талант!!!

Другари, Другарки и малки Другарчета.
Ужасно съм ЩАСТЛИВ да сведа до знанието Ви, че току-що ме известиха, че съм Класиран на 1 (ПЪРВО) място в конкурса на в-к СТЪРШЕЛ „Нека да е лято“ измежду 72 автора и 96 произведения.!!!!!!! утре ще бъде публикувано и на страниците на в-к „Стършел“.

https://starshelite.blog.bg/zabavlenie/2022/10/06/konkurs-neka-da-e-liato.1837255

Лятото отмина, а заедно с него приключи и нашият конкурс.Изпратихте ни 96 разкази, фейлетони, миниатюри, стихове и карикатури.

В конкурса участваха 72 автори от цялата страна.

След внимателен прочит на всички получени текстове и рисунки редакционното жури присъди наградата на

Габриел РАДЕВ
за стихотворението „Лято“,
публикувано на интернет страницата на конкурса https://starshelite.blog.bg/

То е отличено, защото е в бохемската традиция на старите български хумористи от вестниците „Българан“, „К`во да е“  и „Щурец“.

Благодарим на всички участници, очаквайте и следващата тема в конкурсите на „Стършел търси талант“!

Лято

Бира?
Слънце?
И море?!?
Нека кажем
твърдо Нье!!!

Искам аз
да си работя,
да е жега,
да се потя,

Чакам шефа
да ми каже:
– Ще се трудиш,
двойно даже!!!

Та да тичам
аз да взема
пак мотика
най-голема.

Да напрегна
яко жили
в мигове
незабравими….

Искам …
ама просто няма,
че пак криза
е голяма.

Няма кой
да ме насочва
да копая
тая почва.

Затова
без срам и свян
ще отида
във Троян.

Там сред мирис
на дървета
лятото
аз да усетя.

И със Пешо
под ореха́
да си пия
за утеха!

 

Габриел РАДЕВ

Нещо малко

Не искам
аз власт,
нито пари.
Не искам
имоти
и вещи.
А само едничнко,
смешно дори,
единствено
мъничко
нещо

Когато отиде си
бавно нощта
и слънцето
кротко изгрее,
аз пак
да отворя
сутрин очи
и още
поне ден
да живея!!!

Габриел Радев

 

ПоМощ

Щом на някого помагаш
без да моли за това,
заслужаваш не тояга
ами бой и даже – Два.

Ако често във живота
слагаш другите пред теб
заслужаваш не тояга
ами бой и даже – Пет

Време е да се погледнеш,
ако трябва – помисли
но прави така нещата,
че доволен да си Ти

Може някой да се сърди,
друг да почне да страни,
но на всички използвачи
няма как да угодиш

Напрягат ли те хора
или отношения
бъди далеч…
без угризения.

Тате!

Празно
празно
празно
липсва нещо
в мен сега.

Малко празно
или много?1?
Или мъничко…
тъга?

От морето ако вземеш
капка, две или пък три
То дори не ще усети,
че безкрайни са
… почти

Но когато от човека
падне мъничка сълза
ако идва от сърцето
ОКЕАН е, даже – два!

В спомен, стих или във песен,
нека помним наш’те близки,
че макар и да ги няма,
ние знаем, колко липсват.

(Габриел Радев)
Днес се навършва 1 година, откакто тате почина.

Роден Пазарджик

Пазарджик е моят град
тук съм аз роден
тук се будя и се трудя
всеки хубав ден.
 
Тук за пръв път съм проходил
и съм казал „мама”
и за мен на тоя свят
град по-хубав няма.
 
Ако искате – елате,
каня Ви на гости,
имаме река и слънце,
че и даже – Остров.
 
Кръчми, барове, кафета
има колко щете,
но направо да си кажа –
и пари вземете ?
 
Хубави сме в този край
извода е ясен
ще запазите от тук
спомен най-прекрасен.
(с ужасен също има рима)
 
Габриел Радев

Пиесата на живота

Актьори сме всички
в едноактна пиеса
но нито сме цар,
нито принц, ни принцеса.

Играем в театъра
колкото можем
по таен сценарии
от друг ни наложен.

И мъчим се даже
да бъдем различни,
на сцената днешна
с изяви отлични.

Обаче… сюжета
дори и не знаем
но въпреки всичко
поне се стараем.

За жалост – накрая,
завесата пада
и само във спомен
играта остава.

(Вчера напусна сцената на живота моят приятел и Главен редактор на Първата ми стихосбирка – Спас Спасов. Да бъде светъл пътят му в отвъдното)

Глупаци

Животът е странен,
не искаш,
но пак
внезапно те среща
с пореден глупак.

От всичко разбира,
направо е
цар,
а даже не знае
какво е буквар.

И уж ти говори,
пък сякаш мучи,
и влажно те гледа,
с говежди очи

Направо се чудиш,
ядосан,
вбесен
какво да направиш
със този кретен

Обаче…
не бързай
за малко поспри,
че май пък за него
глупака си ти.
/ Габриел Радев /

Правило Номер Едно

На никого
и нищо
не доказвай
Живей така
сам
както си решил

По рядко за
неволите
разказвай
или пък
колко често
си сгрешил

Че всеки
има път в живота,
един със лимузина
по асфалта
друг
пеша – през кал

И на момента
много иска
да постигне
това което
силно
е мечтал

А идваме
еднакво
на Земята
родени голи,
слаби
само със душа

Живота ни
минава
в надпревара
кой как ще стигне
там
в обикновената земя

Та така приятели,
имало е време, когато ни е нямало,
и ще дойде време, когато няма да ни има,
как ще ЖИВеем през този интервал
зависи САМО и ЕДИНСТВЕНО от НАС и никой друг.

Бъдете Здрави и НАЗДРАВЕ ??
( Габриел Радев )