Внимавай
ако нещо
много искаш,
че има вероятност
да се случи
Обаче,
ако после съжаляваш,
то няма отговорен
в този случай
И няма как
пак да потърсиш
в Друг Вината
….
защото знаеш ли?
Вселената,
живота,
и съдбата,
са огледалото
на хаоса
в Главата
Ta не търси
при другите
решение
във себе си
ще го намериш
без съмнение ☺
( Габриел Радев )
Лечение Няма
Най-жалкото е
в този свят,
където май
живеем по погрешка,
че няма лек
във медицината
познат
за Простотията човешка…
Ама, „човешка“ ли е?
няма как да знам,
че все я виждам
в разни екземпляри
които външно
са от вид познат,
а пък отвътре
сякаш са комари.
И не събрали
захар и сироп
и не напълнени със сладост,
а чакащи
да каже някой друг
какво да мислят,
че това за тях
е РАДОСТ
Решението?!?!
Няма как да кажа,
че простият такъв остава
и както все надолу
си тече реката,
така и той потъва,
да изплува
му желая
И нека да завърша
позитивно,
понеже винаги
така го правя,
това
което медицината
не може да лекува,
Тя Изолацията
го оправя ☺
*Гледайте (и четете) ежеминутно новините, помагат срещу Запек, Хемороиди, болезнена Менструация и проблеми с Простатата и косопад и колкото са по-тъпи сайтове четете, толкова ефекта е по-голям. 
#НАЗДРАВЕ #ПОЕЗИЯ #СПИРТОЛОК
Пак ли?
пак ли!
пак ли,
Пак!!!
Аз не спя,
за тебе мисля!
и Защо?
Защо!
защо,
и Как!!!
все продължаваш
да ми липсваш?
Исках?
Исках!
исках,
аз
да те забравя
и на сила!
НО!
Кажи?
Кажи!
кажи Ми как,
да го направя
щом те има!?!
( Габриел Радев )
Седнах Ода да напиша
за героя ни сега –
Генерала що ни пази,
та седим си у дома
Нежни думи все избирам
и красиво ги редя
но не знам защо се случва
– получава се Псувня
( Габриел Радев )
Не се панирам
и не се филмирам,
че тъпите игрички
ги разбирам,
и няма да участвам
в тази драма
която ми поднасят
от екрана.
Пък който иска
нека да се шашка
да ходи със намордник,
и с опашка,
да слага днеска маска,
утре каска,
а вдругиден
да иде и за смазка…
Избирам АЗ
да бъда позитивен,
Засмян да съм,
за някого – наивен,
очаквам И ще дойде
този ден
да бъдат повечето
като МЕН
А тъпите фуражки
и ментета
да бъдат някъде
зад сто морета
и да събират
паднали банани,
електорат да нямат,
да ги храни ☺
( Габриел Радев )
Пак ни болест зла полази,
трябва всеки да се пази,
да не ходим хич дори,
в кръчми или механи.
В магазините за бира,
моля никой да не спира,
всички в къщи си лежете
яжте, пейте и плетете.
Аз от вируса се крия,
кротко пиейки ракия
със туршийка и месце,
че са с витаминче ЦЕ!!!
Ама от веднаж не става,
трябва тренировка здрава,
иначе ще съм готов,
пациент на Пирогов.
Та Наздраве ще ви кажа,
без дори да се покажа,
още малко потърпете
Живи, Здрави ми Бъдете!!!
Навярно си забравил,
но да кажа,
защото помня го и до сега,
когато бях предаден,
смазан даже,
от тез,
с които имахме мечта.
Когато нямах,
нито цел,
нито посока,
и бях във кладенец,
а не на кръстопът,
когато не разбирах що се случва,
в живота ми, за първи път.
Тогава се домъкна
и ми каза:
– Прецакаха те,
карай да върви,
събирай си багажа
и да ходим,
че чакат те проблеми най-добри.
И вярно,
минаха години,
и случиха се случки разни,
едни ги помня като стари рани,
а други са ми сякаш леко празни,
но винаги ехти ми тази фраза:
„с теб разделени сме, без да сме събрани“
( Габриел Радев)
Как мазни са всички,
кога си полезен,
как трябваш им – точно сега!
Не питат, нехаят,
дори не им пука
ти имаш ли с нещо тъга!
Обаче когато,
ядат и си пият,
за теб си не спомнят, нали?
Ми нека са здрави,
богати, корави,
да имат по-много пари.
Бях просто човече,
но стига ми вече
живейте си
мен ми се спи …
( Габриел Радев )
От доста време съм умислен,
та да Ви питам важно нещо,
което много често го усещам,
че пари хората горещо!
8<–––––––––––––-
Ако от утре, се вземе от всички,
и поделим го, както е редно,
да речем, че човек ще получи,
по петнадесет хиляди, средно!
И забавно е, после да видим,
пак след месец, след два или три,
като пачки от джоба извадим,
ще ли всеки еднакво брои???
–––––––––––––– >8
Хей такива са моите мисли,
щото всеки се чувства ранен,
па и колкото по-мързелив е,
дваж се чувства той по-ощетен!
( Габриел Радев )
Аз виждам те, понякога минаваш,
май тръгнала по някакви дела,
не те познавам, но пък е приятно,
да гледам, как излъчваш красота.
И има дни, когато си с усмивка,
а има и такива със тъга,
обаче щом те видя се изпълвам,
със мека и приятна топлина
Тогава правиш, мисля, малко чудо,
и сякаш от обедното кафе,
издигам се, политам и попадам
там някъде на седмото небе.
Дори и да ме видиш – непознат съм,
че съм един от многото в света,
преминали пред погледа унесен,
в забързания ритъм на деня.
Не вярвам аз, че някога ще мога,
да те докосна (или пък греша),
че случки много имам във живота,
но по-добре си остани Мечта.
( Габриел Радев )
Понякога се чувствам като кошче
поставено в живот на кръстопът
в което доста често разни пущат
неща излишни, дето им тежат
Тез хора са различни … и еднакви,
че някой са ми близки, други – не
Но всеки иска нещо да разкаже,
или да сподели със мен поне.
Обаче го разбират и децата,
и кучета и котките дори,
а аз седя и мъките попивам
по къщи, кръчми, барове – чак до зори!
Как ме усещат – още го гадая,
но случва ми се, даже не веднъж
товаря се, не искам да отричам,
но пък съм свикнал, та нали съм мъж 😀
Такава е съдбата ми, аз зная,
не се оплаквам, няма на кого,
че за софра се тикат много хора,
но при проблеми малко са, защо?
( Габриел Радев )
Доста често ме питат различни
на какви си лекарства, кажи?
И ме гледат наивно-забавни,
с ококорени, кръгли очи!
Що си винаги толкова весел,
как така все усмихнат си ти?
Препарати навярно използваш,
хайде с нас ги сега сподели!
Ми не крия от никого нищо,
кой познаваме знае защо,
добродушен съм щото очаквам
аз от хората само добро!
И каквото се случва в живота,
се опитвам – макар да боли,
да го гледам с очи позитивни,
пък каквото съдбата реши.
Та опитайте също и вие,
да намерите хубаво нещо
и дори в най-студената зима
на сърцето да бъде горещо 
( Габриел Радев )
Уморих се да чакам с надежда
уморих се да търся любов
уморих се напред да поглеждам
уморих се да бъда готов.
Все на камък в живота попадах
все намирах си грешен човек,
все подхлъзвах се, даже пропадах
все се случва полвин вече век.
Ще запазя аз спомени важни
от които сърцето тупти,
ще запазя и другите разни
от които пък леко боли.
Но ще търся, с надежда ще чакам
от съдбата поредния знак
да ударя главата си яка
и разбия сърцето си пак.
Ще опитвам докато си мога,
ще те търся и днес, утре пак,
просто някъде, в сфери различни,
от съдбата си чакаме знак.
( Габриел Радев )