Щом на някого помагаш
без да моли за това,
заслужаваш не тояга
ами бой и даже – Два.
Ако често във живота
слагаш другите пред теб
заслужаваш не тояга
ами бой и даже – Пет
Време е да се погледнеш,
ако трябва – помисли
но прави така нещата,
че доволен да си Ти
Може някой да се сърди,
друг да почне да страни,
но на всички използвачи
няма как да угодиш
Напрягат ли те хора
или отношения
бъди далеч…
без угризения.
Пазарджик е моят град
тук съм аз роден
тук се будя и се трудя
всеки хубав ден.
Тук за пръв път съм проходил
и съм казал „мама”
и за мен на тоя свят
град по-хубав няма.
Ако искате – елате,
каня Ви на гости,
имаме река и слънце,
че и даже – Остров.
Кръчми, барове, кафета
има колко щете,
но направо да си кажа –
и пари вземете ?
Хубави сме в този край
извода е ясен
ще запазите от тук
спомен най-прекрасен.
(с ужасен също има рима)
Габриел Радев
Актьори сме всички
в едноактна пиеса
но нито сме цар,
нито принц, ни принцеса.
Играем в театъра
колкото можем
по таен сценарии
от друг ни наложен.
И мъчим се даже
да бъдем различни,
на сцената днешна
с изяви отлични.
Обаче… сюжета
дори и не знаем
но въпреки всичко
поне се стараем.
За жалост – накрая,
завесата пада
и само във спомен
играта остава.
(Вчера напусна сцената на живота моят приятел и Главен редактор на Първата ми стихосбирка – Спас Спасов. Да бъде светъл пътят му в отвъдното)
Животът е странен,
не искаш,
но пак
внезапно те среща
с пореден глупак.
От всичко разбира,
направо е
цар,
а даже не знае
какво е буквар.
И уж ти говори,
пък сякаш мучи,
и влажно те гледа,
с говежди очи
Направо се чудиш,
ядосан,
вбесен
какво да направиш
със този кретен
Обаче…
не бързай
за малко поспри,
че май пък за него
глупака си ти.
/ Габриел Радев /
На никого
и нищо
не доказвай
Живей така
сам
както си решил
По рядко за
неволите
разказвай
или пък
колко често
си сгрешил
Че всеки
има път в живота,
един със лимузина
по асфалта
друг
пеша – през кал
И на момента
много иска
да постигне
това което
силно
е мечтал
А идваме
еднакво
на Земята
родени голи,
слаби
само със душа
Живота ни
минава
в надпревара
кой как ще стигне
там
в обикновената земя
Та така приятели,
имало е време, когато ни е нямало,
и ще дойде време, когато няма да ни има,
как ще ЖИВеем през този интервал
зависи САМО и ЕДИНСТВЕНО от НАС и никой друг.
Бъдете Здрави и НАЗДРАВЕ ??
( Габриел Радев )
Приятели,
познати,
хора разни,
далечни,
близки,
ама …
все добри
Намирал съм
намират ме
и даже
без да го искам,
все
случайно
може би …
Съдбата
ме е свързвала
с различни,
нали това е
нейната игра,
понякога е сякаш хаотична,
обаче май си има правила
Та за баланс
на хубавите срещи
със хора,
весели
и позитивни
по някакви физически закони
съм имал двама-трима негативни
Донесли са ми
всякакви моменти…
предателства,
лъжи,
фалшиви фрази,
и нож забит в гърба, точно тогава,
когато уж е трябвало да пази
Понесох много болки
във живота,
и никога не съм го крил,
та лекичко и нежно
да ви кажа…
не съм забравил
и не съм простил
Държа едно сърце във длани
протегнати пред вас сега.
Покрито е със малки рани,
три дупки и една бразда.
В живота има случки разни
и всяка прави си следа –
едни дълбоки, други – празни
но както казваме – Съдба
Не го боли, то е от камък
издържа всякакви неща
лъжи, предателства, любови,
и радост или пък тъга
Студено е, щом е самичко,
горещо – ако е в ръка,
на живо малко ми прилича,
че ползва нашта топлина.
Не знам чие е, току-що открих го,
на всеки може да е то,
изстрадало изглежда, но си мисля,
че пази нещичко добро
Кога настъпи те живота
та се опулиш
като жаба
ритни го в топките
и после
по своя път
си продължавай
Недей очаква,
че отгоре
ще завалят
пари и слава –
прави това
което можеш
и пак успех си пожелавай
Ако обаче мързелив си
или с ръце и двете леви,
то леко в кръста прегъни се
не може всички да сме смели
Прикляквай, свивай се, мълчи си,
подмазвай се когато трябва,
нали преклонена главица,
не я сече и остра брадва
Поука няма тук изобщо,
че всеки е с акъл различен
но пък и всеки си решава
и избора е негов, личен.
Както и живота.
Животът ни прост е
но ние го бием,
зад фрази велики
удобно се крием
Не наши, а чужди
с лъжи прекомерни
но много удобни
макар и неверни
Защото виновен е
винаги друг,
за пръста ударен
от тебе със чук
За твоята алчност
и мързел, беди,
виновни са всички
но никога – ти
И нека ти кажа
аз къде ти е драмата,
май трябва да почне
първо в Тебе Промяната!!!
(Сред бостан с тикви, няма как да изникне Еделвайс)
Гледам живота от първият ред
труден е, чак ми се плаче,
ясно го виждам – крачи напред
леко залита обаче.
Пътят неравен е – яма до яма,
мръсен, замръзнал и кален
ама животът не знае назад,
движи се зъл и нахален.
Всъщност, не гледам,
а с него вървя,
щото сме май в симбиоза,
ту ми подлага от диня кора,
ту пък ме удря със роза.
С него сме свързани,
няма друг начин,
с този живот е така,
рамо до рамо бавничко крачим,
следвайки свойта съдба.
Да, ама има и нещо полезно,
дето да знаете Вие,
нека вървим без да знаем защо,
но пътят избираме Ние.
Засмейте се – това помага
лекува стрес и поглед лош,
премахва болка
и досада,
помага даже
посред нощ.
Засмейте се – пари не струва,
а само малък,
поглед друг,
над разните неща
в живота
и на проблемите напук.
Засмейте се – това ги дразни,
защото злото не търпи,
да има хора,
с мисли разни,
то иска всички
да сме зли.
Усмихнати и позитивни,
да бъдем всички
ден след ден
и ако малко ви е трудно
вземете примерче
от Мен
Лесно е, опитайте 🙂
Омръзна ми,
да се опитвам да ви будя
Щом ви харесва – нека е така:
издишай, вдишай,
яж, върви, почивай
все под команда
да сте на света.
Щастливи нека сте,
че някой друг се грижи,
дали ви е студено
или не,
дали света около Вас се движи,
а вие си лежите – кат прасе!
Живота си живейте – той е вечен
особено със маска
даже с две,
озъртайте се ден и нощ за всичко,
което чака, да ви изяде.
Обаче, аз едно ще Ви замоля,
щом Ви харесва – нека е така,
но не намесвайте и мен във тази драма,
че не желая, друг да ме пасе.
И ще ви кажа само за последно,
родени сте сами, без дрехи,
без мечти, без господар
Живота е единственото нещо
което сте получили във Дар.
Една усмивка лекува 101 болести ?
(или кило ракия ??)
Габриел Радев
Не искам
да виждам
във очите Ви
СТРАХ
Не искам да
да бъдете
Сиви
Не искам
през ден
или два
или час
да бъдете
тъжни,
Унили
Не искам
да псувате
Тихо,
без глас
за всичко
което се
Прави
Не искам
да мислите
“Ето
и нас
Съдбата
не ще ни
пожали”
Не мога
да правя
магии,
чудеса
или май
пък така ми
Изглежда
Но ИСКАМ
човешки,
ей сега
да Ви ДАМ
аз малко
от мойта
НАДЕЖДА
И утре, когато
Отвориш Очи,
и зърнеш,
небето отново
Стани, Усмихни се
и просто кажи
Аз жив съм, Обичам Ви Много.
