Архив на категория: стихове

Дезинфекция

Вашият коментар

Ръцете си измихте,
а душите?
Останаха ли чисти,
да ви питам?
Или понеже никой не надниква
си ги държите
със петна покрити!?

Сърцата ви!
Дали все още тупкат,
но не след ядене
или умора,
а щото още,
тайно във нощите,
тъгуват по любими хора?

Май не!
Минава ви живота,
във работа и срещи,
с мисли скрити,
и равномерно празно,
ви протичат дните,
гордеейки се колко сте велики!

Добре!
Когато утре станеш,
и в огледалото се видиш,
в банята или над мивка,
ако решиш,
то промени съдбата,
и помогни на някого, дори с усмивка.

Дали ще има полза,
за душата,
дали сърцето
пак ще си събудиш?
Не знам!
За всеки е различно, но да кажа,
ако опиташ – няма да загубиш!

(Габриел Радев)

ВремеТО?

Вашият коментар

Времето чакаше
някъде
тихо
Времето чакаше
там,
под звездите
Времето чакаше,
ти появи се
Времето тръгна,
а с него
и дните

Времето тръгна,
бавно, полека.
Времето тръгна,
и дърпа човека ,
човекът е малък,
а Времето
сложно
Напред май е лесно
назад – невъзможно,
Времето бяга,
със него и ние

Времето бяга
тъй сякаш
го бием
Времето бяга
и даже
засилва
във някакво
темпо
за нас
непосилно

и…

Времето свърши
няма измама
Времето свърши
човека го…
НЯМА

Живейте за
мига
ПРИЯТЕли
Никой до сега
не е спечелил
надбягването
с ВРЕМЕТО.
(Габриел Радев )

#наздраве #мъдетездрави #стихове

Безрима

Вашият коментар

Аз обещах ти,
някога,
преди години,
че с времето
ще те забравя

И ще намеря
друга,
но прости ми,
май не успях
да го направя

Опитвах ли?
Не знам!
За мен е трудно,
да сложа ред
в главата и сърцето

Защото са
неща неизмерими
и любовта
и разума
и битието

Но вярвам,
челно
със която трябва
аз да се срещна,
без да искам
ще се случи

Дали искра добра
най-после ще просветне
или пак белег
доживотен
ще получа?

Абе каквото дойде,
то не всичко
става с рима
в тоя живот
нали?

( Габриел Радев )

Така е

Вашият коментар

Живота
си изпълваме
с моменти,
а пътя
си измерваме
със крачки,
успехите
ни карат
да сме горди,
дори да нямаме
пари във пачки.

Обаче,
ако всичко е
еднакво,
и всеки ден
едно и също
правим,
какъв е
смисъла
да сме велики,
ако сами
се изоставим?

Ми няма сМисъл
всичко е нормално
и нека да живеем
както можем
един
да се катери
друг – да пее,
а трети
да реве
щом се наложи

Не сме
на изпит,
нито на матура,
и всеки ден
за мен
е пак различен,
живея го така
както го мога,
а не
защото чакам
6 (отличен)
( Габриел Радев

Някой ден

Вашият коментар

Много исках да напиша
за живота, любовта
как без теб
дори не дишам
как не мога да заспя

Как си мисля и мечтая
да сме двама
всеки час,
аз със времето да крача,
а пък ти да си до нас

Утрото , залез,
лято, есен
как изпращаме безкрай
всичко да е сякаш песен,
а денят ни – като в рай

Но на практика е друго,
аз не пиша, ти пък спиш,
и когато се събудим
тръгвам аз,
а ти мълчиш

И това е не защото
ти е скучно вече с мен,
а защото още чакам
да те срещна
някой ден

( Габриел Радев)
#поезия

Желание

Вашият коментар

Внимавай
ако нещо
много искаш,
че има вероятност
да се случи

Обаче,
ако после съжаляваш,
то няма отговорен
в този случай

И няма как
пак да потърсиш
в Друг Вината
….
защото знаеш ли?

Вселената,
живота,
и съдбата,
са огледалото
на хаоса
в Главата

Ta не търси
при другите
решение
във себе си
ще го намериш
без съмнение ☺
( Габриел Радев )

До кога?

Вашият коментар

Пак ли?
пак ли!
пак ли,
Пак!!!
Аз не спя,
за тебе мисля!

и Защо?
Защо!
защо,
и Как!!!
все продължаваш
да ми липсваш?

Исках?
Исках!
исках,
аз
да те забравя
и на сила!

НО!
Кажи?
Кажи!
кажи Ми как,
да го направя
щом те има!?!
( Габриел Радев )

Я са … по ред.

Вашият коментар

Навярно си забравил,
но да кажа,
защото помня го и до сега,
когато бях предаден,
смазан даже,
от тез,
с които имахме мечта.

Когато нямах,
нито цел,
нито посока,
и бях във кладенец,
а не на кръстопът,
когато не разбирах що се случва,
в живота ми, за първи път.

Тогава се домъкна
и ми каза:
– Прецакаха те,
карай да върви,
събирай си багажа
и да ходим,
че чакат те проблеми най-добри.

И вярно,
минаха години,
и случиха се случки разни,
едни ги помня като стари рани,
а други са ми сякаш леко празни,
но винаги ехти ми тази фраза:
„с теб разделени сме, без да сме събрани“
( Габриел Радев)

Размисли

Вашият коментар

От доста време съм умислен,
та да Ви питам важно нещо,
което много често го усещам,
че пари хората горещо!

8<–––––––––––––-
Ако от утре, се вземе от всички,
и поделим го, както е редно,
да речем, че човек ще получи,
по петнадесет хиляди, средно!

И забавно е, после да видим,
пак след месец, след два или три,
като пачки от джоба извадим,
ще ли всеки еднакво брои???
–––––––––––––– >8
Хей такива са моите мисли,
щото всеки се чувства ранен,
па и колкото по-мързелив е,
дваж се чувства той по-ощетен!

( Габриел Радев )

#поезия #Финанси

Случайна?!?

Вашият коментар

Аз виждам те, понякога минаваш,
май тръгнала по някакви дела,
не те познавам, но пък е приятно,
да гледам, как излъчваш красота.

И има дни, когато си с усмивка,
а има и такива със тъга,
обаче щом те видя се изпълвам,
със мека и приятна топлина

Тогава правиш, мисля, малко чудо,
и сякаш от обедното кафе,
издигам се, политам и попадам
там някъде на седмото небе.

Дори и да ме видиш – непознат съм,
че съм един от многото в света,
преминали пред погледа унесен,
в забързания ритъм на деня.

Не вярвам аз, че някога ще мога,
да те докосна (или пък греша),
че случки много имам във живота,
но по-добре си остани Мечта.
( Габриел Радев )

Отдел чистота

Вашият коментар

Понякога се чувствам като кошче
поставено в живот на кръстопът
в което доста често разни пущат
неща излишни, дето им тежат

Тез хора са различни … и еднакви,
че някой са ми близки, други – не
Но всеки иска нещо да разкаже,
или да сподели със мен поне.

Обаче го разбират и децата,
и кучета и котките дори,
а аз седя и мъките попивам
по къщи, кръчми, барове – чак до зори!

Как ме усещат – още го гадая,
но случва ми се, даже не веднъж
товаря се, не искам да отричам,
но пък съм свикнал, та нали съм мъж 😀

Такава е съдбата ми, аз зная,
не се оплаквам, няма на кого,
че за софра се тикат много хора,
но при проблеми малко са, защо?

( Габриел Радев )

Умора няма

Вашият коментар

Уморих се да чакам с надежда
уморих се да търся любов
уморих се напред да поглеждам
уморих се да бъда готов.

Все на камък в живота попадах
все намирах си грешен човек,
все подхлъзвах се, даже пропадах
все се случва полвин вече век.

Ще запазя аз спомени важни
от които сърцето тупти,
ще запазя и другите разни
от които пък леко боли.

Но ще търся, с надежда ще чакам
от съдбата поредния знак
да ударя главата си яка
и разбия сърцето си пак.

Ще опитвам докато си мога,
ще те търся и днес, утре пак,
просто някъде, в сфери различни,
от съдбата си чакаме знак.

( Габриел Радев )

 

Егоист

Вашият коментар

Само как ми се иска,
ама толкова много,
да умея да лъжа
като другите хора.

Все да имам задачи.
Все да казвам – Не мога.
Всеки ден да увъртам.
Без да имам тревога.

Искам аз да съм силен,
егоист като разни.
Искам хич да не помня
за лъжите си мазни.

Вечер да си заспивам,
без да мисля в леглото,
съм ли някой обидил,
съм ли сторил му злото

Но… за жалост обаче,
ми е друго тестото
няма как да си махна
от сърцето – Доброто.
( Габриел Радев )

Въртележка

2 отговора

Ще падам, ще ставам,
без дъх ще оставам ,
но вечно ще бъда все аз.

Човека различен,
омразен, обичан,
от хора, животни и Вас.

И искам да мога,
съвсем без тревога,
да правя различни неща.

С приятели стари,
със млади другари
дори и да свършва нощта.

Животът минава,
но нека остава,
приятното чувство едно.

Че труден и лесен,
във пролет и есен,
все има и зло и добро.

Пък утре полека,
успешен е нека,
денят ни за всички,
дано!
( Габриел Радев )