Архив на категория: стихове

Моменти

Вашият коментар
В живота май има моменти, когато разбрал си, че пак излишен си бил ти за някой и даже ненужен си чак. И криво ти някак си става дори да си бил до сега с приятели други, приятни дошли от Париж и Москва Обаче съдбата ти връща оказва се, че даже един те помни дори след години намира те даже самин А други пък някак случайно намерили твоите слова вибрация силна ти внасят и правят добра вечерта Вселената всичко наглася и няма как ние дори от нея сега да си плачем защото тя всичко следи.

Смешно?

5 отговора

Не си го търсил,
ама го намираш!
Онуй едничко нещо на света,
което кара те да се усмихваш
и сътворяваш хубави неща.

Дали са стихове
или картина ?!?
Дали е просто снимка от деня!
Туй нещичко навсякъде ме следва
и кара ме да пиша през нощта.

Макар и ценно,
аз не неща да го заключа
на тайно място или с катинар
защото то е винаги със мене
макар да ме изгаря като жар

Не бих желал
да си отиде,
защото прави цветен ми света,
това зрънце любов което пазя
хем малко е, хем страшно го ценя.

Не ми се свиди,
ама никак даже
със вас това да споделя
и радвам се, макар един да каже
че съм усмихнал някак си деня.

/Габриел Радев/

Приятели

Вашият коментар

Приятели

Понякога в живота идват хора,
не да ти искат нещо или да говорят
А просто ей така, да поседите,
пред потни чаши с бира под липите

Със тях не си говорите за чувства,
за мода или за изкуства.
Обаче винаги си има теми,
които да си дъвчете засмени.

Не са десетки, само двама- трима,
но радвам се, че все пак ги има.
И винаги аз време ще намеря,
дори да ме потърсят във неделя

/Габриел Радев/

12.08.2018

На Биби

Вашият коментар

Подкрепа търсех, щото имах нужда
във дупка бях изпаднал или в трап
потърсих някаква опора чужда
за да изляза, щото бях и сляп

Навремето си бяхме някак гъсти
дори ми беше спретнала колаж
от думи речени, дори през пръсти
но даваха ми някакъв кураж

Потърсих го на сайта дето беше
за да почувствам малко топлинка
не го открих, там празно си седеше
поемата си беше отишла

Ала тогава, вместо нещо твърдо
което да ме върне от нощта
пропаднах по-надолу, щото зърнах,
че си изтрила нашите писма

Не те виня, не мога да се сърдя,
ти имаш си човек до теб сега.
Не искам нищо, просто да натвърдя,
Приятел съм ти бил, такъв съм и сега.

/Габриел Радев/

 

и връзка, към ‘изтритото’ произведение, чиято липса ме натъжи …….. нооо, архивите помнят 🙂

http://web.archive.org/web/20091210040027/http://skipthis.wordpress.com/

 

Накратко за живота кратък

Вашият коментар

Накратко за живота кратък

Живот
Врата
Човек?
Жена!
и поглед пръв

3 месеца
Година
Две
Агония
2 банки кръв

Приятелство
Познанство
Безразличие
Омраза
и инат

3 стиха са
5 реда
Поглед нов
Едни живот му казват
Други пък – любов

И поглед сетен за
Жена!
Човек?
Врата?!?!
Отивам си, ще чакам у дома 😉

/Габриел Радев/

От Пазарджик съм, лельо!!!

1 отговор

От Пазарджик съм, лельо, знаеш ли го де е?
от там до Крушовица е цела неделя
зиме със шейната, а лете с магаре
на гости да дойдем и месец превале.

Аз неща́ да идвам, но тате ме кара
щот тук сме били досущ кат в Сахара
Ни вода́, ни жито, ни нефт, нито хубост
ей на и тоз ЧЕЗ го земахме от лудост

Та ние два лъва не можем изгледа
Европата цяла нас срамно ни гледа
Че Пеевски страшен и лош депутат
по цял ден сидел и ни гледал отзад

Така сме си тъпи във нашият град
и зли и крадливи, за срам и за яд
а цяла България, ведра, цветуща
пари да живеем от бюджета ни спуща

Такива сме, няма какво да го крием
добре е държавата, да ни закрие
Да литне, да скочи, света да превземе
а не да я дърпаме все като бреме.