Палатка, въдица, ракия,
май всичко е в колата
от никого неща да крия
отивам в планината
Сред борове и билки разни
доволен ще полегна
и морни гъз и кръст и глава
щастлив аз ще протегна
Дали ще хвана риба, жаба
или пък тен приличен?
За мен е важно да изкарам
почивен ден отличен!
А който иска да си ходи
на плаж във Ориента
в България аз ще лежа
и ще си пия мента.
( Габриел Радев )
А помниш ли морето
и чадърите
с шезлонгите в комплект
за петдесет?
И как не можеше
дори и кърпата връз дюните,
да метнем сутрин рано,
за късмет?
Една палатка,
малка, едностайна
не бе коректно
да си построим
Обаче беше разрешено,
да се използват камък и бетон,
за да намери всеки дето иска
в бърлогите на мутрите подслон.
Не знам аз колко време ще се мине
но много искам някой ден
да го разказвам на деца и внуци
но само, като спомен заличен
( Габриел Радев )
Бира?
Слънце?
И море?!?
Нека кажем твърдо Нье!!!
Искам аз
да си работя,
да е жега,
да се потя,
Чакам шефа
да ми каже:
– Ще се трудиш,
двойно даже!!!
Та да тичам
аз да взема
пак мотика
най-голема
Да напрегна
яко жили
в мигове
незабравими….
Искам …
ама просто няма,
че пак криза
е голяма
Няма кой
да ме насочва
да копая
тая почва
Затова
без срам и свян
ще отида
във Троян
Там сред мирис
на дървета
лятото
аз да усетя.
И със Пешо
под ореха́
да си пия
за утеха 
Отмина вече зимата
и само спомена остана
там нейде в избата
с два неотворени буркана.
И пролет имаше
добра, неотразима,
но все се чудех
есен ли ще идва или зима?
Но вече лято е,
пак съм по гащи къси и със риза,
и топло е бая,
ама на мен ми се излиза
Да пия бири и мезета
и мастика
на плаж да съм,
а не на къра със мотика
Обаче, като се замисля, леко,
май някак си ми идва от сърцето,
пак да затворя няколко буркана,
за зимата, че време не остана 
( Габриел Радев )
Бая си прост?!? Ама това не пречи,
и няма нужда даже да четеш!!!
Нали все гледаш Вярна ТЕЛЕВИЗИЯ,
там от момата всичко ти ще разбереш
И за корупция и за вулкани
и за децата и за летен скреж
и за бостаните от ромите обрани
и за доматите все още във растеж
Недей се коси, хич не си мъчи главата
и вярвай, кой каквото сподели
ти Българин си, знаеш ги нещата,
и всички други, са виновни, не и Ти.
А аз какъв съм? Можеш да попиташ!
И в отговор пък аз ще ти река,
пак Българин съм драги, но опитвам,
поне със стих това да променя.
( Габриел Радев
В живота ни пълно е
с дребни душици,
злобни и спарени,
с ум на мекици.
Все недоволни са,
все им не стига,
колко да даваш
око им не мига.
Все си им грешен
и все си им крив,
те са прекрасни
а ти си – свадлив.
Да, ама не,
ще ви кажа накрая
хайде ходете си
там към безкрая.
Доста търпяхте,
сега починете,
някак от мен
си добре отдъхнете.
А аз ще се мъча
с главата си проста,
но пък приятели
имам си доста 
/ Габриел Радев /
Хайде, свърши се!
Баста! Готово!
Мога да псувам
пак и отново.
Пуснах гласа си
без да се чудя
кой да ме клати
и с кой да гладувам
Мога и правя
грешка след грешка
но пък това е
слабост човешка
Ако лежа
и съдбата си чакам,
ако мързи ме
и все я протакам,
после не трябва
изобщо да мога
да се оплаквам
от някакви хора
Не съм малоумен,
та друг да решава
кой да ограбва
тая държава.
А пък от утре
здраво, кораво
пак ще ги плюя,
но вече със право.
/ Габриел Радев /
На пролетта във чудната омая
вървя по пътя прашен към безкрая,
и сигурно ще крача до където,
събират се земята и небето.
И някога, когато стигна края,
дали ще ме очакваш там не зная,
но силно се надявам във сърцето,
че с теб ще се намерим сред полето.
Защото две сърца във цялата вселена
във жълта есен или в пролет най-зелена,
през лятна жега или в люта зима
ще се познаят в любовта незрима.
И щом се търсим, в този свят безкраен,
макар, че краят пак ще е незнаен,
то искам аз поне да има среща,
за нови грешки или пък любов гореща.
/ Габриел Радев /
Да се похваля и да Благодаря на програма Хоризонт и на предаването По първи петли в събота по БНР за излъченото Интервю с мен по повод скромната ми стихосБирка, както и на водещият Спас Крайнин.
И понеже не всички са толкова ранобудни, прилагам запис от предаването тази сутрин.
Колкото можах се изложих 
БНР, Програма Хоризонт, Предаване „По първи петли“, 20.04.2019
След дълга подготовка и борба с мързела, все пак аз победих и се появиха две Електронни версии на „малка, сНощна, стихосБирка“
Едното е Аудио формат на книжката, като всички стихове са записани лично от мен, обработени и нагласени. Архивирани са в един ZIP файл, за по-лесно изтегляне. Можете да си ги свалите от тук – >Audiobook
Другият вариант е PDF файл, който пък може да свалите от тук > Стихосбирка PDF формат
В процес на подготовка е MOBI формат за Amazon Kindle и ePUB за другите видове електронни четци.
Да спрем играта,
хайде стига вече,
това разбра се
че не е „Не се сърди човече“
Да спрем играта,
без лъжи и без преструвки,
без чувства празни
и изкуствени целувки
Да спрем играта,
вече няма драма,
че нито аз съм Пешка
нито ти си Дама
Да спрем играта,
за да започнем нова,
че щом сърцето търси,
то душата е готова.
(Габриел Радев)
Беше ме яд
на целият свят
и празно ми беше
в душата
Но щом те видях
веднага разбрах,
пак с мен си играе
Съдбата
Безмълвен те гледах,
стресиран и плах,
със вкус май горчив
във устата
В нощѝте не спях,
че буден стоях
и мислех за теб
във кревата.
Очаквах да бъда
отново в заблуда,
да дойде отново
тъгата
И прав се оказах,
защото разбрах,
пак срещнах Жената
с метлата
Е, нищо – добре,
опитах поне,
без яд са ми вече
нещата
( Габриел Радев )
След като раздадох близо 450 книжки на приятели, познати и случайно попаднали ми жертви, се наложи да напечатам още 500 броя 🙂
И по този случай:
Габриел Радев
Ви кани, да присъствате на
ПРЕДСТАВЯНЕ
на първата му книжка
Не мога,
нямам право да те спирам
да ми наливаш вино и ракия,
и аз към теб ще бъда реципрочен
нарязвайки луканка и туршия.
Та иначе защо сме се събрали,
и седнали сме на едната маса,
нали не да делим сега имоти,
или да се вайкаме „ах, долара срина са“
С приятели ухилени насреща
аз винаги съм някак си орисан
дали е на кафенце късо и водичка
или пък пред тава с прасенце слисан!
И искам пак аз нещо да ви кажа,
когато позитивен си в живота,
отсреща винаги ще се покаже
човек, добър, а не със сопа.
По-лесно е, когато сме взаимни,
и ти на мен и аз на теб да съм полезен,
почнете днес деня си със „Здравейте“,
за да го запомните със „беше ми чудесен“
( Габриел Радев )
