Най-после успях да се снимам с ГРАМОТАТА, за награждаването ми от Вестник „Стършел“, като победител в конкурса им „Нека да е лято“
Благодаря още един път за избора им.
А вие – #БъдетеЗдрави_и_Наздраве
Голяма мъка ми е ….(ВНИМАНИЕ, МНОГО БУКВИ!!!)
Седя си на кафето по обед в центъра на Пазарджик, никой не закачам, пия си кротко бирата.
Изневиделица, се чува „Моя страна – моя българия“ на Емил Димитров, викам – кво става тука бе, риволюция ли, що ли?
А друг един от мойта маса се развика – нящо май са почва. И всички настръхнахме, че бееме отвънка и духаше Западен вятър.
И нещеш ли – у далечината некви с една камера са курдисаха и почнаха да обикалят кат шамани край нея. А па други некви бая народ – 2-3ма, с едни байраци седнали на 1 пейка, да не паднат, оти ги не държат амортиьорите.
По седне, некъв се яви (ама ми беше от къде гърба, та го не видех много) и почна да вика, как трябвало да сме неутрални, да не даваме на никой нищо, и да си пазим лева и оружието, оти било добре, да сме сами. И спре, та пущия патриотични песни да ма нерват….
Мина са 1 песен и хоп – некъв кат с Варненски анцент зема микрофонят, и пусна още по-арна плоча, как кат дадем оружие на Украйна било много лошо (ама га Нинова, чрез полски и чешки фирми го изнасяше беше арно, ама той от много таен източник знаел (толкова таен, че и тоя го научил), че кат дадем оружие и тутакси тряя да дадем и войска, и да са пази народонаселението щото ша ни обяват мобилизация на сичкото дет пием кафета там и ша ни пратат да са бийм в Украйна.
Аз подвикнах, че много искам и да ма мобилизират, и да ида да пуцам на живо, па и да се запозная с близките му роднини, ама бех на къде 100 метра, та сигурно не ма чу тоя. (От съседните маси се възмутиха, защо ша бия път баш с неговата рода да се запознавам, като те са по-наблизо, ама беха без микрофони и не ги отразих)
После рече, дали друг искал нещо да рече, ама никой не щя да рече, та пущиха друга патриотична песен.
От достоверни източници разбрах, че същите емисари са пътували из цялата страна с МОСКВИЧ, което е досущ похвално.
(Не знам защо ми напомниха за Кириак Стефчов, ама сигурно щот бех с гръб кога и говореха)
Ама ми развалиха ми съботата тия мискини дееба. Тва при предишните кметове никога не са беше случвало. Тогава който искаше да си държи речи, си го правеше в местният психодиспансер….
#БъдетеЗдави_и_Наздраве ?????
Ехх, къде съм АЗ, къде те вий….
Споделям Връзка към Запис от преди 21!!! години – Първото ми участие в Национална Телевизия – bTV – 2001 г. в предаването „Искрено и Лично“ на тема „Неграмотни ли са ЖУРНАЛИСТИТЕ“ ??? ((Ловко представено като „Неграмотни ли са Вестникарите“ , излъчено на 12 октомври 2001 г.
Водеща – Миглена Ангелова. Освен мен, гости бяха и журналиста във в-к Дневник тогава – Стоян Витанов , Диана Кънчева – 24 часа.
Забавен факт е, че предаването беше на запис, но имахме „обаждания от зрители“ ? ? ?
Друг забавен факт е, че до сега не можех да си намеря касетката със записа, но най-неочаквано я открих в един стар кашон със списания и я дигитализирах и го споделям с вас.
Споменаваният в предаването ( с 3 негови цитата започва предаването) сайт „Бест 24 гафа“ – беше създаден през 1999 г. и все още съществува като архивен
Пак тук (на 25-тата минута) ще видите, колко съм бил прозорлив още тогава и съм предсказал дори СТРАШНАТА работа от преди 2 г.
Приятно гледане….
#БъдетеЗдрави_и_Наздраве ??
https://starshelite.blog.bg/zabavlenie/2022/10/06/konkurs-neka-da-e-liato.1837255
Лятото отмина, а заедно с него приключи и нашият конкурс.Изпратихте ни 96 разкази, фейлетони, миниатюри, стихове и карикатури.
В конкурса участваха 72 автори от цялата страна.
След внимателен прочит на всички получени текстове и рисунки редакционното жури присъди наградата на
Габриел РАДЕВ
за стихотворението „Лято“,
публикувано на интернет страницата на конкурса https://starshelite.blog.bg/
То е отличено, защото е в бохемската традиция на старите български хумористи от вестниците „Българан“, „К`во да е“ и „Щурец“.
Благодарим на всички участници, очаквайте и следващата тема в конкурсите на „Стършел търси талант“!
Лято
Бира?
Слънце?
И море?!?
Нека кажем
твърдо Нье!!!
Искам аз
да си работя,
да е жега,
да се потя,
Чакам шефа
да ми каже:
– Ще се трудиш,
двойно даже!!!
Та да тичам
аз да взема
пак мотика
най-голема.
Да напрегна
яко жили
в мигове
незабравими….
Искам …
ама просто няма,
че пак криза
е голяма.
Няма кой
да ме насочва
да копая
тая почва.
Затова
без срам и свян
ще отида
във Троян.
Там сред мирис
на дървета
лятото
аз да усетя.
И със Пешо
под ореха́
да си пия
за утеха!
Габриел РАДЕВ
И ПАК хора като Христо и ген Наско ще дойдат в Пазарджик да хапнат Италянски сладолед пред Часовника, после Ицето „геройски“ да се снима с тилифоня, как дири Пеевски, а малко по-късно с гругаря Минеков, да се върнат от пазара с 2 чанти зарзават за вечерната салата. Мил му е Пазарджик на Ицето, също както плажа Росенец на чичко му Меди.
Щом на някого помагаш
без да моли за това,
заслужаваш не тояга
ами бой и даже – Два.
Ако често във живота
слагаш другите пред теб
заслужаваш не тояга
ами бой и даже – Пет
Време е да се погледнеш,
ако трябва – помисли
но прави така нещата,
че доволен да си Ти
Може някой да се сърди,
друг да почне да страни,
но на всички използвачи
няма как да угодиш
Напрягат ли те хора
или отношения
бъди далеч…
без угризения.
Да изпълня едно позакъсняло „обещание“, за което случайността ме подсети.
Преди около половин година, беше преиздадена (след 11 г.) книгата „Историята на Звездния старейшина и Документите Тера“.
Още когато излезе първата книга, през 2010 г. невероятен низ от синхроничности ме свързаха с тази книга. Имам я подарена и от Издателите и от Печатницата и е трудно да се опише. През годините съм подарил над 15 екземпляра от тази книга на приятели и всички са били страхотно очаровани от това, че прочетеното в нея е потвърдило и разширило познанията, които само са мислили, че имат.
Както казах и в участието си в „Реалност?“, при Еленко Ангелов (https://youtu.be/oHqIDI_x8Fk) преди 6-7 м., не вярвам в случайности, а в синхроничности.
И понеже 3 пъти вече ми се случва да цитирам, реших да споделя с ВАС този НЕнужен ФАКт:
Петко Р. Славейков, поискал 1000 (през 1873 г.) гроша заплата за година, като учител в училището в с.Михалци (Търновско), на което Кмета и селяните(чорбаджии) му рекли :
/Особено ми е важно мнението Ви за Иванчо Хаджипенчович/ и сичкото ли ни е било наред от 681 г. до сега и КОЙ ви пречеше да сте Чорбаджии и изедници народни?Днес било ден за Размисъл. Та затова мисля, да пия една ракия и да поглаголствам, примерно, как целокупният Български народ обича да има 1 ден в годината за нещо си. Един ден – на Жената, само тогава да са прай, че я обича. Един ден – да му е Новата готина. Един ден – да Влюбен. Един ден да се сети, че някой си имал Рожден Ден. Един ден да се сети, че някой бил умрял… Абе обичаме си ние дните.
Седя си таз вечер, другари и си мисля, как може да съм толкова прост, тъп селянин, как може да съм такъв задръстен Ганювец и балкански субект и да не възприемам Европейските и Световни ценности, ами се дърпам като магаре на мост и като кандидат-депутат от Министерски пост?
Кафе не мога да пия като белите хора ми седя досущ някой клошар на пейките на слънце, ни в кръчма мога да ида, ни в нощен бар, ни на курорт като моите приятели.
Ходя с някакви маски в магазина като Ханибал Лектър и се озъртам като престъпник, с хората не се здрависвам и на гости не ходя.
Заплатата ми като на безработна чистачка и се чудя на кой камик вода да сипя и кои кренвирши по-евтини да взема.
Другари и другарки (малките другарчета да не четат, че е за 18+).
Освен да пиша, язека обичам и да чета, ама поневгаш и избирателно.
Обаче – сичкото прогресивната общност (и от двете страни на барикадата) си има нейно си мнение… а аз си нямааааххх.
А то човек без мнение е като мнение без човек. Дали отпред, дали отзад – все липсва.
И начи реших са – ще имам и аз мнение, ако трябва – платено.
Наточих 1 кило кръв, 1 литър урина и 1 кг.. онва таковата, фекалии и търча, да ги давам, да ми кажат, какво мнение да имам, демек – от към кой лагер съм най-подходящ, според науката. (дадох и 1 шише ракия, за всеки случай, че не се знае знае ли се)
Ох, да ви са оплача другари. Обажда ми се одеве един приятел и вика:
– Бе Габо, ти си пешкѝн момче, навсякъде се вреш, все много знаеш, да те питам една работа?
