Много искаме,
да осъдят апашите,
ама само Вашите
/Г.Радев/
Архив на категория: За любознателните
Честит 3-ти март, ли?
Гледам днес народа се Обединил, прегърнал и Празнува… Свободата. Едни веят Български знамена, други – по-шарени такива (щот са далтонисти или други – не знам), па некой даже и благодарности изказват, други па пущат компромати… Абе хубав празник.
И да внеса и аз своята лепта (това е най-дребната монета, дето е имало, та кога е било задължително да дадеш за църквата, нея са ползвали).
Субтитри за Реджеп Иведик 7
Преди месец излезе поредният филм на уникалният турски комик Шахан Гьокбакар (Şahan Gökbakar) – 7 част от поредицата Реджеп Иведик 7.
Понеже не е любим на бабичките турски сериал, знаещите комшийският език не се навиват да го преведат. Таааа. позапретнах ръкави и подпирайки се на Турски, Английски субтитри и острия си слух, спретнах един според мен достоверен превод, запазваш стила на говорене на героите, които на места ми костваха по 20 минути на реплика, за да намеря точното съответствие.
Ползвал съм версията Recep.Ivedik.7.2022.1080p.WEBRip.x265-DiN, та ако ви се разминава тайминга – оправяйте се.
Recep.Ivedik.7.2022.1080p.WEBRip.x265-DiN
Та ето ви файла /кодировка Windows-1251, че е приет като стандарт, нищо че се губят акценти в буквите/, приятно Гледане и НАЗДРАВЕ.
/и си качвам превода тук, щото всички „велики“ сайтове за субтитри са решили, че трябва да си им член, па аз не ща/
Щрак на портрет с ГРАМОТАТА на в-к Стършел
Най-после успях да се снимам с ГРАМОТАТА, за награждаването ми от Вестник „Стършел“, като победител в конкурса им „Нека да е лято“
Благодаря още един път за избора им.
А вие – #БъдетеЗдрави_и_Наздраве
Голяма мъка ми е … пак (да го даваме ли туй оружие)
Голяма мъка ми е ….(ВНИМАНИЕ, МНОГО БУКВИ!!!)
Седя си на кафето по обед в центъра на Пазарджик, никой не закачам, пия си кротко бирата.
Изневиделица, се чува „Моя страна – моя българия“ на Емил Димитров, викам – кво става тука бе, риволюция ли, що ли?
А друг един от мойта маса се развика – нящо май са почва. И всички настръхнахме, че бееме отвънка и духаше Западен вятър.
И нещеш ли – у далечината некви с една камера са курдисаха и почнаха да обикалят кат шамани край нея. А па други некви бая народ – 2-3ма, с едни байраци седнали на 1 пейка, да не паднат, оти ги не държат амортиьорите.
По седне, некъв се яви (ама ми беше от къде гърба, та го не видех много) и почна да вика, как трябвало да сме неутрални, да не даваме на никой нищо, и да си пазим лева и оружието, оти било добре, да сме сами. И спре, та пущия патриотични песни да ма нерват….
Мина са 1 песен и хоп – некъв кат с Варненски анцент зема микрофонят, и пусна още по-арна плоча, как кат дадем оружие на Украйна било много лошо (ама га Нинова, чрез полски и чешки фирми го изнасяше беше арно, ама той от много таен източник знаел (толкова таен, че и тоя го научил), че кат дадем оружие и тутакси тряя да дадем и войска, и да са пази народонаселението щото ша ни обяват мобилизация на сичкото дет пием кафета там и ша ни пратат да са бийм в Украйна.
Аз подвикнах, че много искам и да ма мобилизират, и да ида да пуцам на живо, па и да се запозная с близките му роднини, ама бех на къде 100 метра, та сигурно не ма чу тоя. (От съседните маси се възмутиха, защо ша бия път баш с неговата рода да се запознавам, като те са по-наблизо, ама беха без микрофони и не ги отразих)
После рече, дали друг искал нещо да рече, ама никой не щя да рече, та пущиха друга патриотична песен.
От достоверни източници разбрах, че същите емисари са пътували из цялата страна с МОСКВИЧ, което е досущ похвално.
(Не знам защо ми напомниха за Кириак Стефчов, ама сигурно щот бех с гръб кога и говореха)
Ама ми развалиха ми съботата тия мискини дееба. Тва при предишните кметове никога не са беше случвало. Тогава който искаше да си държи речи, си го правеше в местният психодиспансер….
#БъдетеЗдави_и_Наздраве ?????
Ехх, къде съм АЗ, къде те вий…. Участие в бТВ преди 21 г. (2001)
Ехх, къде съм АЗ, къде те вий….
Споделям Връзка към Запис от преди 21!!! години – Първото ми участие в Национална Телевизия – bTV – 2001 г. в предаването „Искрено и Лично“ на тема „Неграмотни ли са ЖУРНАЛИСТИТЕ“ ??? ((Ловко представено като „Неграмотни ли са Вестникарите“ , излъчено на 12 октомври 2001 г.
Водеща – Миглена Ангелова. Освен мен, гости бяха и журналиста във в-к Дневник тогава – Стоян Витанов , Диана Кънчева – 24 часа.
Забавен факт е, че предаването беше на запис, но имахме „обаждания от зрители“ ? ? ?
Друг забавен факт е, че до сега не можех да си намеря касетката със записа, но най-неочаквано я открих в един стар кашон със списания и я дигитализирах и го споделям с вас.
Споменаваният в предаването ( с 3 негови цитата започва предаването) сайт „Бест 24 гафа“ – беше създаден през 1999 г. и все още съществува като архивен
Пак тук (на 25-тата минута) ще видите, колко съм бил прозорлив още тогава и съм предсказал дори СТРАШНАТА работа от преди 2 г.
Приятно гледане….
#БъдетеЗдрави_и_Наздраве ??
Заслужена Награда и Признание за Моят Талант!!!
https://starshelite.blog.bg/zabavlenie/2022/10/06/konkurs-neka-da-e-liato.1837255
Лятото отмина, а заедно с него приключи и нашият конкурс.Изпратихте ни 96 разкази, фейлетони, миниатюри, стихове и карикатури.
В конкурса участваха 72 автори от цялата страна.
След внимателен прочит на всички получени текстове и рисунки редакционното жури присъди наградата на
Габриел РАДЕВ
за стихотворението „Лято“,
публикувано на интернет страницата на конкурса https://starshelite.blog.bg/
То е отличено, защото е в бохемската традиция на старите български хумористи от вестниците „Българан“, „К`во да е“ и „Щурец“.
Благодарим на всички участници, очаквайте и следващата тема в конкурсите на „Стършел търси талант“!
Лято
Бира?
Слънце?
И море?!?
Нека кажем
твърдо Нье!!!
Искам аз
да си работя,
да е жега,
да се потя,
Чакам шефа
да ми каже:
– Ще се трудиш,
двойно даже!!!
Та да тичам
аз да взема
пак мотика
най-голема.
Да напрегна
яко жили
в мигове
незабравими….
Искам …
ама просто няма,
че пак криза
е голяма.
Няма кой
да ме насочва
да копая
тая почва.
Затова
без срам и свян
ще отида
във Троян.
Там сред мирис
на дървета
лятото
аз да усетя.
И със Пешо
под ореха́
да си пия
за утеха!
Габриел РАДЕВ
Голяма мъка ми е … за Гретето
Предизборен спомен от 03.12.1989
И ПАК хора като Христо и ген Наско ще дойдат в Пазарджик да хапнат Италянски сладолед пред Часовника, после Ицето „геройски“ да се снима с тилифоня, как дири Пеевски, а малко по-късно с гругаря Минеков, да се върнат от пазара с 2 чанти зарзават за вечерната салата. Мил му е Пазарджик на Ицето, също както плажа Росенец на чичко му Меди.
ПоМощ
Щом на някого помагаш
без да моли за това,
заслужаваш не тояга
ами бой и даже – Два.
Ако често във живота
слагаш другите пред теб
заслужаваш не тояга
ами бой и даже – Пет
Време е да се погледнеш,
ако трябва – помисли
но прави така нещата,
че доволен да си Ти
Може някой да се сърди,
друг да почне да страни,
но на всички използвачи
няма как да угодиш
Напрягат ли те хора
или отношения
бъди далеч…
без угризения.

РЕКЛАМА: Ново издание: „Историята на Звездния старейшина и Документите Тера“
Да изпълня едно позакъсняло „обещание“, за което случайността ме подсети.
Преди около половин година, беше преиздадена (след 11 г.) книгата „Историята на Звездния старейшина и Документите Тера“.
Още когато излезе първата книга, през 2010 г. невероятен низ от синхроничности ме свързаха с тази книга. Имам я подарена и от Издателите и от Печатницата и е трудно да се опише. През годините съм подарил над 15 екземпляра от тази книга на приятели и всички са били страхотно очаровани от това, че прочетеното в нея е потвърдило и разширило познанията, които само са мислили, че имат.
НЕнужни ФАКти
Както казах и в участието си в „Реалност?“, при Еленко Ангелов (https://youtu.be/oHqIDI_x8Fk) преди 6-7 м., не вярвам в случайности, а в синхроничности.
И понеже 3 пъти вече ми се случва да цитирам, реших да споделя с ВАС този НЕнужен ФАКт:
Петко Р. Славейков, поискал 1000 (през 1873 г.) гроша заплата за година, като учител в училището в с.Михалци (Търновско), на което Кмета и селяните(чорбаджии) му рекли :
А сега, на къде?

Ден за Раз-мисъл
Днес било ден за Размисъл. Та затова мисля, да пия една ракия и да поглаголствам, примерно, как целокупният Български народ обича да има 1 ден в годината за нещо си. Един ден – на Жената, само тогава да са прай, че я обича. Един ден – да му е Новата готина. Един ден – да Влюбен. Един ден да се сети, че някой си имал Рожден Ден. Един ден да се сети, че някой бил умрял… Абе обичаме си ние дните.