Нямах намерение, но на добри приятели не мога да отказвам и затова:
Община Лесичово и Габриел Радев
Ви канят на
ПЪРВО ПРЕДСТАВЯНЕ на
малка
сНощна
стихосБирка
Което ще се проведе в сградата
на читалище „Отец Паисий -1890“ с. Лесичово
на 14.12.2018 г.
от 11:30 ч.
Авторът ще дари книжки на всички,
(коричната цена е 1 1/2 усмивки),
но вие си носете парички,
които ще бъдат дарени на „Дом за възрастни с физически увреждания – Св.Петка“ – с. Щърково
За някои добре е,
за други – все таз,
обаче в тоз ден
пък родил съм се АЗ.
Било през нощта,
къмто три, че и нещо
хем зима студена,
хем време зловещо.
Светът ме погледнал,
аз даже не знам:
– Къде съм попаднал?
– Защо ли съм там?
Е доста години си минаха вече,
сега съм едно по-голямо човече,
с полвинка от сто са ми вече летата,
но още го няма акъла в главата 
По-важно е мисля, друго да има:
на маса да бъдем дори и през зима
с приятели хубави, истински, наши
и все да сме весели, все с пълни чаши!!!
БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ВИ ИМАМ!!!
Мислех, да изчакам до другата седмица, по случай РД, ама „сърце юнашко не трае“ .. както го е казал поета 
Та съм горд да споделя, с Вас приятели, че книжката вече е ФАКТ, дори няколко човека вече я имат в ръцете си.
Благодаря на проф. Стефан Лютаков за прекрасната корица и невероятните илюстрации, на Emi Jane и Анжела Иванова за редакторските поправки, на Студио Пиксел и Valentin Stoianov за отпечатването.
Благодаря и на всички приятели, че ми дадохте куража да пиша, споделям и издам тази книжка.
И тъй като няма да я намерите в книжарниците, на който съм обещал ще я връчвам когато го видя, тези дето са ми по-далече ще измисля начин да им я пратя.
В началото на Декември ще опитам да огрея приятелите в София, за другите градове – както дойте.
(ако сте от хората, дето не се виждаме често, можете да ми пишете на ЛС за да ви включа в доставката)
Сигурно ще направя и Представяне на книжката, но ще е на по-късен етап, преди Коледа.
И специално за читателката коментираща тук ЕМА – пиши в коментар или на е-майл ( [email protected]) как искаш да си получиш обещаната книжка.
–––––––––––
Здравей,
читателю на тази стихосбирка!
Не знам дали с каскет си,
или със престилка,
не знам по потник ли си,
или в анцуг с ръб,
не знам дали си умен,
или много тъп,
не знам дали си руса,
или пък – плешив,
НО! Знам едно – бъди ми здрав и жив!!!
Щом в теб попаднала е тази книжка,
то значи, че очаква те въздишка,
дали защото някъде ще се познаеш,
дали пък дето чел си я – ще се разкаеш ☺
И повече аз няма да говоря,
отворил си я – значи, че е твоя.
Приятно четене, ПРИЯТЕЛЮ!!!
И знай, творците сме странни хора,
може да ти се стори понякога,
че точно теб съм имал предвид,
но… повярвай, думичките идват сами,
аз само ги подреждам.
Понеже е събота, а не съм си намислил стихотворение, реших да се позабавлявам по друг начин.
Понеже разни мургави, социално-слаби с BMW-та утре ще протестират, щото им било скъпо да си пият кафето на село, та трябвало да ходят до Града, че е по-евтинко, ама пък искали Винетки, Застраховка, Преглед и Данъци … А те горките, нямали пари, щото всички ги били дали за строшените ламарини на които се качили.
Та си направих труда да проверя, колко по-евтини са да речем Застраховките в чужбина?
А моя крив английски и немски, успях да разбера следното:
С проверка на Онлайн калкулатор:
За Nisan X-trail 2004 г, 136 КС, преди седмица платих 320 лв /приблизително/ застраховка ГО. Нямам нарушения, имам „златен“ талон.
За Англия ми показа: £1 261 /Лондон/
За Германия: 426,29 € /Мюнхен/
Ако имам ПТП, май става два пъти по-скъпо ….
Данъка няма да проверявам, да го направят „протестиращите“.
Аз направих група Не на Ниските Цени щото искам всичко да ни е нормално. И застраховките и данъците и заплатите и пенсиите.
Ама не да се плюнчат разни зомбирани индивиди, да ми протестират срещу високите цени на БЕНЗИНА с КОЛА!!! МИ протестирай с ролери, протестирай с тротинетки …
Само, че акъла и първосигналната не стигат …
Те стигат до там, все ДРУГ да е виновен.
Другия да даде заплатата /не да работиш сам и да си изкарваш/
Другия да се осигурява на 1000 лв. а ти на 200 пък после да плачеш, че ти е малка пенсията.
Друг да е избрал некадърниците, не ти, дето гласуваш за тоя, дето те лъже най-много.
Друг ти хвърля боклука през терасата, никога не си ТИ….
Другия краде и лъже, не ти….
Ами излезте и протестирайте срещу тоя гаден ДРУГ бе!!!!!
Броят се пилците на есен,
а пък комарите – на пролет,
и жабите си имат песен,
и хвърлен камък своя полет.
Не знам кое е по удачно,
във тази поговорка стара,
да духаш кашата отрано
или пък после – на попара?
Тъй всеки може да намери
в живота равен пълна локва
и вместо да се начумери
да се усмихне в нея като пльоква
Нима с опръскани премени
или с обувките пробити
не можем да сме пак засмени
и да са ни светли дните?
( Габриел Радев )
/последно, щото вече дадох книгата на Главния редактор/
Не знам защо, но помня всички теми
Не знам защо … съм толкова различен
Не знам защо, хем искам да не споря
Не знам защо … такъв съм, не отричам
Да – трудно е понякога в живота
Да – срещат се неща и неприятни
Да – върша ги макар и с неохота
Да – случват се дори и непонятни
Но знам едно – живея и мечтая
Но знам едно – в небето аз надничам
Но знам едно – приятели че имам
Но знам едно – търпя и ги обичам.
Обаче – утре може да е друго
Обаче – всякакво ще се получи
Обаче – ако силно го желая
Обаче – все добро ще ми се случи.
( Габриел Радев )
Май има мигове когато
е по-добре да си мълчиш,
каквото някой ти е сторил
дори и вътре да кървиш.
Приемай болката с насмешка,
или дори си поплачи.
Че доста често правим грешка,
но се старай да не личи.
Макар живота да е стиснал
сърцето ти във шепи две,
недей бъди със нос увиснал
или с изкривено лице.
И дръж се, сякаш че е лято,
когато сняг навън вали,
не всичко вече е изпято,
дори ужасно да боли.
И знай, че на един длъжник си,
заради него се пази,
че хора има много разни,
но май най-важният си ТИ.
/ Габриел Радев /
Самотното човече все върви си,
по пътчето с приведена глава,
върви само и нищичко не търси,
дори не се прибира у дома.
Върви и прави фокуси ужасни,
едни мъже разплаква ей така,
но пък усмихва сервитьорки разни,
не щото иска, просто – на мига…
Това човече малко не разбира,
че е голяма цялата Земя
и някак си в главата не побира,
защо с добро посрещат го или с тъга
Човечета такива има много
да ги настъпиш – май не е беда
не ги съдете прекалено строго
защото лично нямат те вина.
Опитват се в живота да се борят,
за да получат малко топлина,
и няма те горките що да сторят,
че май при всички зима е дошла.
/ Габриел Радев /
Не знам защо понякога будувам
и даже се събуждам, в странен час,
не знам защо, все още те сънувам,
макар да няма нищо между нас.
Не знам защо си толкова различна,
от всички други в този свят голям,
но искам да ти кажа нещо лично,
което до сега аз само знам.
Дори и цялата да си космата
или да си винаги във скъпи дрешки,
за мен по-важна е душата
и в малките ти жестове човешки.
По-важни са за мен очите мили,
и думите изречени без глас,
които дават ми все още сили
и пазят нещо топло между нас.
/ Габриел Радев /
Пазех го за книжката, но ….
натисна ми една позната на бутона мишката 
Вървим заболи поглед във земята,
вървим и сякаш търсим нещо свое,
на кой проблеми му тежат в главата,
а друг пък и не знае от какво е.
Вървим забързани или полека,
вървим по равен път или по дюни,
сезона може да е пролет или зима,
а месеца октомври или юни!
Вървим си, щото искаме промяна,
вървим, а нищо се не случва,
сменили самотата с връзка нова,
а тя пак се оказва злополучна.
Дали да спрем компромиси да правим
със себе си и с чувства разни?!?
Дали да спрем и към звездите да погледнем
и да напълним си душите празни?
Да видим как луната все ни гледа,
а слънцето ни топли даже в зима
и да се влюбим да речем във Андромеда,
галактика без телескоп незрима?
Не знам, всеки си решава сам.
/ Габриел Радев /
Днес (23.09.2018 г.) и аз направих плах опит, да изкача сградата на Община Пазарджик.
Лошите атмосферни условия, нездравата политическа обстановка и световният империализъм обаче ми попречиха да стигна до край в това си начинание.
За мен по-важното е, че ОПИТАХ, почти достигнах 20 метра, а не очаквах и 5.
Но който не опита, той няма да знае, до къде ще стигне.
Клип сниман с камера на каската:
В стомаха вече няма пеперуди,
заместиха ги някакви молци,
и някак си не трепкат чувства луди,
а сякаш ми подскачат скакалци
Уж бяха тези пеперуди вечни
и мислех, че ще пърхат цял живот
надявах се с любов да ги нахраня,
във краен случай – даже и с компот.
Какво се случи, нямам си идея
със тези твари май не се разбрах
дали да плача или да се смея,
че с вярната диета не успях?
Доволен съм поне, от нещо друго,
което искам с вас да споделя,
че бръмбарите като малко чудо,
все още шават в моята глава 
/ Габриел Радев /
